Участието на Европейския съюз в преговорите с Русия се обсъжда с различна интензивност още от началото на руската инвазия. Темата отново излезе на преден план през зимата на 2025 г., когато новоизбраният президент на САЩ Тръмп наруши международната изолация на руския президент Путин, като започна преговори с него за прекратяване на войната, а европейците останаха „извън играта“.
Още тогава се появи идеята за назначаване на специален европейски представител за Украйна – човек, с когото да се съобразяват както в Москва, така и в Киев и Вашингтон, но тя не получи развитие. Сега дискусията навлезе в нов етап и доведе до неприятен скандал, на който в Русия наблюдават със задоволство.
Тайни контакти
„Европа трябва да участва в преговорите. Важно е тя да има силен глас и присъствие в този процес и трябва да се определи кой ще представлява именно Европа“, заяви през май украинският президент Зеленски.
Европейските лидери подкрепиха тази идея през лятото на 2025 г., когато Тръмп се срещна с Путин в Аляска. Сега, когато Белият дом е фокусиран върху Иран и тристранните преговори са замразени, Зеленски разработва стратегия за разговори с Русия без участието на САЩ и очевидно иска да привлече европейските съюзници към процеса.
Преди няколко седмици Европейският съюз за първи път от дълго време започна предпазливо да възстановява преките контакти с Москва. Стана ясно, че председателят на Европейския съвет Антонио Коща е възложил на своя екип да открие дипломатически канал за връзка с Кремъл, за да не остане ЕС встрани, когато започнат реални преговори за прекратяване на войната. Негов старши съветник е провел два телефонни разговора с високопоставени руски представители.
Лидерите на държавите членки обаче научили за това не от Брюксел, а от публикации в медиите, което предизвикало недоволство. Някои страни възприели този подход като нарушение на принципите на координация в ЕС.
Скандалната среща на върха
Темата се превърнала в една от основните на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел на 18 юни. Обсъждането продължило около три часа при закрити врата – държавните ръководители извадили от залата сътрудниците си и оставили мобилните си телефони извън нея.
Въпреки това информация изтече в медиите. Според публикациите срещата е прераснала в дипломатически скандал, който е разкрил дълбоки разногласия в ЕС относно бъдещия формат на преговорите с Русия.
Самият Коща обяснил, че на този етап не става дума нито за преговори, нито за посредничество. Според неговия екип целта е била единствено да бъдат създадени канали за комуникация в случай на бъдещи политически промени. Разговорите били кратки и не съдържали съществена информация.
„Трябваше незабавно да установим този пряк контакт. Не можем да разчитаме само на други да тълкуват руските послания и трябва да можем директно да предаваме на Русия нашите собствени послания“, заявил председателят на Европейския съвет.
Много лидери застанали на негова страна. Сред тях бил словашкият премиер Роберт Фицо, който заявил, че ЕС се нуждае от този канал „като от въздух“. Белгийският премиер Барт де Вевер също подкрепил действията на Коща, като подчертал, че от името на ЕС трябва да говорят европейските институции, а не отделни държави. Подкрепа изразил и ирландският премиер Майкъл Мартин.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също подкрепила подхода на Коща, заявявайки, че „целият ни континент е под заплаха и затова Европа трябва да бъде един от архитектите на справедлив и траен мир“.
Противниците
Категорично против обаче се обявили Франция и Германия. Президентът Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц остро разкритикували ръководството на ЕС.
Според тях моментът не е подходящ за разговори с Путин, а когато настъпи, инициативата трябва да бъде поета от формата E3 – Франция, Германия и Великобритания.
Особено остра била реакцията на балтийските държави. Латвия, Литва и Естония били „бесни“, тъй като смятат всяко дипломатическо сближаване с Москва за преждевременно. Подобна позиция споделят Полша, Дания и Нидерландия. Според тях Русия все още не показва готовност за сериозни преговори, а подобни контакти могат да бъдат възприети от Кремъл като знак за отслабване на европейската решителност.
Освен това Италия и Полша са недоволни, че не са били включени в първоначалните разговори между E3 и Украйна. Полският премиер Доналд Туск вече заяви, че Полша няма да признае резултатите от никакви договорености, ако не участва в избора на преговарящите с Русия.
Изводите
Спорът около телефонните разговори отразява по-дълбок въпрос: кой изобщо трябва да представлява Европа в евентуални преговори с Русия.
Според институциите на ЕС този мандат трябва да принадлежи на общоевропейските структури, способни да говорят от името на всички 27 държави членки. Други представители на ЕС обаче поставят въпроса защо тази роля трябва да поеме именно Европейският съвет, а не Европейската комисия или външнополитическата служба на Съюза.
В заключителната декларация на срещата Европейският съвет настоятелно призова Русия незабавно да прекрати огъня и да започне преговори. Лидерите на блока заявиха готовност ЕС да „засили своето участие“ в процеса по прекратяване на войната.
„Европа играе ключова роля в бъдещото уреждане на конфликта и е готова да защитава своите интереси“, се казва в документа.
Но кой точно ще говори с Русия от името на Европа, засега остава нерешен въпрос.
Чешкият премиер Андрей Бабиш обобщи: „Дискусията за Украйна, за съжаление, потвърди, че Европа не може да се разбере дори по въпроса дали трябва да се водят преговори и кой трябва да ги води.“
В Русия внимателно са следели споровете в ЕС. Първото съобщение на руската агенция ТАСС след публикуването на заключенията било, че срещата на върха не е успяла да се договори нито за преговарящ с Русия, нито за параметрите на диалога.
На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия е готова за преговори с ЕС, но Съюзът не бива да разчита да ги води „от позиция на силата“.
