Премиерът на Армения Никол Пашинян заяви, че страната му може да поиска от Русия до 2 милиарда долара годишно за наем на железопътната си мрежа. Пашинян допусна възможността за съдебни производства и сезиране на арбитраж по делото за „Южнокавказка железопътна линия“ — дъщерна компания на "Российские железные дороги" (РЖД).

ЖП мрежата на Армения бе предоставена за концесионно управление на „Южнокавказка железопътна линия“ (изцяло притежавана от РЖД) през 2008 г. Концесионният договор бе сключен за срок от 30 години (до 2038 г.) с възможност за удължаване с още 10 години. Руската компания плати еднократна такса от 5 милиона щатски долара, обеща да дава по 2 на сто от приходите на година и да вложи за 30 г. още 570 милиона щатски долара. 

Въпреки, че Армения е собственик, по силата на договора от 2008 г. РЖД (чрез дъщерната си фирма) придобиха оперативното право да управляват цялата жп мрежа на страната. На практика Ереван не можеше да взема самостоятелни решения за маршрути, инвестиции или ползване от трети страни без оператора.

Арменското правителство лансира инициатива за деблокиране и контрол върху регионалните транспортни артерии в Южен Кавказ, като настоява всички пътища и железопътни линии на нейна територия да бъдат под нейния суверенен контрол и юрисдикция. В тази връзка, Армения се опитва да си върне пълния реален контрол върху транзитните си артерии (особено в контекста на евентуалното отваряне на границите с Азербайджан и Турция), за да не зависи от руско решение кои влакове и товари да преминават през нейна територия.

Изявленията на Пашинян се вписват в охлаждането на отношенията между Ереван и Москва. Армения все по-активно търси диверсификация на външната си политика, преразглежда сътрудничеството си в рамките на ОДКБ и изисква по-голяма самостоятелност върху критичната си инфраструктура.