Шефът на руското следствие Александър Бастрикин изнесъл лекция на Юридическия форум в Санкт Петербург и рецитирал собствено стихотворение. "Медуза" представя главното: 

"Онлайн игрите са изключително коварен метод за вербуване на тийнейджъри за диверсии и терористични актове. Задачата на вербовчика е да представи подпалването на военно окръжие като участие в страхотна игра в реалния живот. Предлагахме възрастта за носене на наказателна отговорност да бъде намалена на 12 години, но с нас не се съгласиха. От една страна, децата са още глупавички, но от друга – те порастват много по-бързо от нас и вече на 12–13 години извършват престъпления, а остават ненаказани.

Трябва да се намали възрастта за наказателна отговорност за разпространителите на наркотици чрез тайници  – те са най-голямото зло. Трябва да се въведе наказателна отговорност за родителите за престъпленията на техните деца – нека носят пълна отговорност. Нееднократно призовавах да бъде върнато смъртното наказание, но никой не ме подкрепи – хуманизмът е безграничен. Трябва да ме клонират.

Преди имаше октомврийчета (съветските чавдарчета, бел.ред), пионери, комсомол. Помните ли? А сега какво има? „Движение на първите“. И накъде са тръгнали първи? Трябва да бъдат възстановени и октомврийчетата, и пионерите, и комсомолът – макар и под други имена. „Росмолодьож“ не върши нищо, само получава грантове. Ако в залата има колеги от „Росмолодьож“, не се обиждайте, другари – от работата ви няма никаква полза.

Участниците в т.нар. специална военна операция трябва да бъдат назначавани в училищата като заместник-директори по възпитателната работа, а часовете „Разговор за важните неща“ да бъдат заменени с уроци по мъжество, в които да участват военни.

След лекцията Бастрикин рецитирал собствено стихотворение с поанта "Искам обратно в СССР". 

Искам обратно във Съюза,
В който съм се родил.
Отхвърлил измамата и тежкия товар,
От илюзиите съм се освободил.

От всички свободи и ипотеки,
От растящите цени и инфлацията,
От безкрайните потоци празнословие,
От измамните инсценировки.

От Централната банка с основната ѝ лихва,
Която все расте,
Като подъл юмручен бой
С вечно ръмжащо помиярче.

Искам да се върна в предишния свят,
Където всички народи бяха братя,
Където богатството не беше кумир,
Нито размерът на доходите.

Но винаги имаше увереност,
Че нашето бъдеще
Зависи единствено от труда,
И че утрешният ден ще бъде по-красив.

Само общият честен труд,
Равенството и братството
Ще донесат щастие на народа
И на нашата държава.

Тя ще ни върне силата на доброто,
Отново вярата в справедливостта,
И пак ветровете на Октомври
Ще върнат непримиримостта

Към онези, които обичат да потискат,
Да мамят и да грабят,
Вместо да стоят до машината в цеха,
А да заблуждават работниците.

И отново пробудилият се народ
Ще си върне върховната власт,
И небето пак ще бъде украсено

Не в знак на алчност и корист,
А със звездите от герба на онази страна,
Която ни обедини.
Всички ние сме родени в нея,
И в това е нашата сила.