Руският фондов пазар възобнови спада си след кратка пауза. По време на търговията в сряда индексът на Московската борса падна до 2109,58 пункта – най-ниското му ниво от 19 декември 2022 г.
Въпреки че цените на петрола достигнаха най-високото си равнище за последния месец, индексът в даден момент губеше почти 3%, а спадът му от началото на годината достигна 23%.
Към 15:49 ч. московско време акциите на „Газпром“ поевтиняха с 2%, като по-рано през деня достигнаха най-ниските си стойности от 2008 г. насам на фона на новината, че Китай е преустановил преговорите по проекта „Силата на Сибир-2“. Акциите на Сбербанк се понижиха с 1,5%, на ВТБ – с 3,8%, на „Роснефт“ – с 2,9%, на „Аерофлот“ – с 2,6%, а на „Северстал“ – с 4%. Със 7% се сринаха и акциите на VK, след като държавният месинджър Max, разработван от компанията, попадна под санкции.
„Основната причина за разпродажбите са съобщенията за новия санкционен законопроект на САЩ“, отбелязва анализаторът от Freedom Global Владимир Чернов. Законопроектът за т.нар. „адски санкции“, разработен от внезапно починалия сенатор Линдзи Греъм, предвижда 100-процентни мита за Индия и Китай, които купуват руски петрол. Ограниченията могат да засегнат и Централната банка на Русия, руски банки, включително Сбербанк, ВТБ и Газпромбанк, както и превоза на руски петрол, „сенчестия флот“ и проектите „Ямал СПГ“ и „Арктик СПГ“.
"Макар първоначално предложените наказателни мита за купувачите на руски петрол да бяха 500%, дори 100-процентните мита „създават много високи рискове за износа към Китай и Индия“, които купуват около 90% от целия руски петрол, изнасян в чужбина", посочва Чернов.
Каква ще е съдбата на този законопроект, все още не е ясно, има данни, че президентът Тръмп се колебае, но е силно притиснат от ястребите сред републиканците и демократите да го задейства.
