Натискът на САЩ върху Куба започна да дава резултат. Парламентът на страната единодушно одобри радикални реформи, предвиждащи приватизация на значителна част от икономиката. Ако тези мерки се реализират, това ще са най-значителните промени от времето на революцията през 1959 г.
Мерките бяха обявени преди дни от президента Мигел Диас-Канел и включват разширяване на частния сектор чрез улесняване на процедурите за нов бизнес и привличане на повече капитал от кубинци в чужбина. Предвиждат се и промени в селското стопанство и преструктуриране на държавния апарат.
В пост във "Фейсбук" партията написа, че промените са "израз на логиката на развитието в исторически период“ и настоя, че те "по никакъв начин не представляват отклонение от социалистическия проект". Партията също така многократно заявява, че 95-годишният брат на революционния лидер Фидел Кастро Раул, който все още широко възприеман като символична сила, е одобрил предложенията.
През 2021 г. Куба разреши създаването на малки и средни предприятия с до 100 служители. От февруари тази година на частните компании беше разрешен и вносът на горива.
Мерките са предприети в условия на недостиг на горива, електричество и основни стоки и при засилващи се санкции от Съединените щати, чието икономическо ембарго срещу Куба е в сила от 1962 година.
През последните месеци бяха наложени нови ограничения с цел ускоряване на промените. Най-новите са срещу кубинската държавна енергийна компания.
Кубинските власти обвиняват американската администрация, че цели да дестабилизира ситуацията. Според Вашингтон причината за проблемите на острова е лошото управление.
Междувременно чуждестранните компании започнаха да напускат кубинския пазар, пише The Wall Street Journal.
Mastercard и Visa спряха обслужването на картите на острова. Испанските хотелиерски мрежи Iberostar и Meliá се отказват от управлението на кубинските си хотели, като обясняват решението си с енергийната криза, срива на туристическия поток и измененията в "международната нормативно-правна среда". Канадската Royalton Hotels & Resorts също прекрати работа.
Един от най-големите чуждестранни инвеститори в Куба - канадската добивна компания Sherritt International, също спря работа и изтегли сътрудниците си. Над три десетилетия тя добиваше десетки хиляди тона никел и кобалт, като поддържаше един от най-важните експортни отрасли в Куба.
Както отбелязва The Wall Street Journal, чуждите компании дълго време са приемали риска да работят в Куба, стараейки да се закрепят в туристическия и добиващия сектори. Този бизнес носеше твърда валута на кубинското правителство. Но сега на фона на ескалацията в американско-кубинските отношения много фирми прецениха, че рискът вече е твърде голям.
