Пакистан, Турция и Саудитска Арабия сключиха историческо споразумение за колективна отбрана, което предвижда военна защита и взаимна помощ при въоръжена агресия срещу някоя от трите държави.

Клаузата за колективна сигурност следва принципа на Член 5 от Вашингтонския договор на НАТО. Анализатори и международни наблюдатели вече определят новото тристранно партньорство като първа стъпка към изграждането на т.нар. „Ислямско НАТО“ в Близкия изток и Южна Азия.

Споразумението надгражда двустранния отбранителен договор за сигурност, сключен между Саудитска Арабия и Пакистан през септември 2025 г. Настоящото включване на Анкара официално оформя тристранния съюз.

Основен мотив за създаването на този блок е преоценката на сигурността в региона на фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток, зачестилите атаки срещу търговските и морските пътища в Червено море и Персийския залив, както и нарастващите съмнения относно дългосрочните гаранции за сигурност от страна на САЩ.

Новият алианс обединява три ключови държави с различен, но взаимнодопълващ се профил:

Пакистан е единствената ядрена държава в ислямския свят, разполагаща с мощна армия, огромна жива сила и развити балистични програми.

Турция е втората по сухопътна армия държава в НАТО, притежаваща боеспособна и високотехнологична отбранителна индустрия, включително водещ производител на военни дронове и кораби.

Саудитска Арабия пък е финансовият двигател на съюза с огромни ресурси и ключово влияние в арабския и мюсюлманския свят.

Присъединяването на Турция поставя интересен казус пред НАТО, тъй като Анкара вече е обвързана с договора на Северноатлантическия алианс, а същевременно поема ангажименти за колективна отбрана с държави извън него (като ядрения Пакистан). Анализатори посочват, че за Анкара и Рияд това е ход за засилване на самостоятелното възпиране и регионалната стабилност.