Израел прие изключително спорен закон, с който въведе смъртно наказание за палестинци, осъдени за тероризъм. 
До този момент смъртното наказание съществуваше в израелското законодателство за изключителни случаи (геноцид и престъпления срещу човечеството) и от 1954 година до днес то е прилагано в един-единствен случай - през 1962 г. бе екзекутиран нацисткият престъпник Адолф Айхман.

Оттогава Израел на практика има мораториум върху смъртното наказание - то не е прилагано дори след присъди по тежки терористични актове.
Новият закон превръща смъртното наказание чрез обесване в наказание по подразбиране за специфични случаи, свързани с тероризъм. Законът на практика установява смъртно наказание само за палестинци, тъй като наказанията се постановяват само от военен съд, а израелските граждани могат да бъдат съдени само от граждански съдилища. Законът се прилага за "жители на Юдея и Самария" (библейското име на Западния бряг), които не са израелски граждани.

Спорният закон бе гласуван с 62 гласа "за" и 48 "против" - победа за крайнодясната партия "Оцма Йехудит" на Итамар Бен-Гвир, министъра на националната сигурност.

Смъртните присъди ще се вземат с обикновено мнозинство от съдиите, а не с единодушно решение, като същевременно тези присъди няма да могат да се обжалват. 

Опозиционни лидери и бивши шефове на разузнаването (като Шин Бет) предупредиха, че новият закон може да превърне осъдените в „мъченици“ и да радикализира допълнително обстановката, и да доведе до вълна от отвличания на израелци с цел размяна срещу затворници, осъдени на смърт.
Европейският съюз традиционно се противопоставя на смъртното наказание при всякакви обстоятелства и изрази официално несъгласие, определяйки закона като „нечовешки и унизителен“.

Експерти на ООН предупредиха, че законът може да наруши международните договори за човешките права, по които Израел е страна.

Законът е приет, но вероятно ще бъде оспорен пред Върховния съд на Израел.