В условия на коронавирус и дистанционно обучение абитуриентите изкараха дежурното "Добър" 4.20 като средна оценка на матурата по български език и литература. Средният успех от втория задължителен зрелостен изпит е 4.84. Резултатите по български тази година съвсем леко се подобряват, но според просветното министерство приносът за това на дистанционното обучение надали е голям. Това показват резултатите от тазгодишните матури. На изпита по български се явиха 45 000 абитуриенти, а на втория изпит - 35 хиляди.

Т.г. абитуриентите са постигнали 53.24 точки на матурата по български език от общо 100 т. Това е равносилно на "добър" 4.20, докато миналата година средната оценка бе добър "4.06". Всъщност през 2019 г. влошаването по български език и литература бе шоково - резултатите на дванадесетокласниците по този предмет бяха едва 50 т. от 100 възможни - най-ниските, откакто изобщо съществуват матури. Година по-рано през 2018 г. учениците имаха средно 53.9 точки, през 2017 г. - 52.5 точки, а през 2016 г. - 51.6 точки. Т.е. трудно може да се говори за тенденция на повишаване на резултатите, а по-скоро за затвърждаване на незадоволителното положение от години насам.

Лекото подобрение по български тази година се дължи на повечето отлични и много добри оценки за сметка на намаляване на средните резултати. "Отличен" 6 са получили близо 14% от учениците, докато м.г. техният дял е бил 10 на сто. Много добре са се представили 28.8% от зрелостниците, с 2% повече от м.г. Добрите оценки са сходен процент - 28% сега при 29% преди година, тройките намаляват от близо 25% на 20 на сто, а двойките по български също запазват относителния си дял - 8.2% са получили "слаб" 2 при 8.7% през м.г.

При втората матура тази година има положитена тенденция - по 9 от общо 14 предмета резултатите на младежите се увеличават. През 2019 г. повишения, и то незначителни, имаше само по 5 предмета - химия, физика, биология, руски и испански език, като най-обезпокоителен бе спадът при оценките по английски език. Тази година сривът по английски е "поправен" и учениците вече имат средно 73.5 точки при едва 61.8 точки преди година. По-добре като цяло е представянето още по история, физика, география, биология, руски, немски и италиански език. Влошение на средните резултати се забелязва при 4 предмета - математика, химия, испански език и фолософски цикъл. По френски език средните резултати от 68 точки се запазват.

От МОН не виждат категорично пряка връзка между дистанционното обучение, което се наложи на учениците тази година заради коронавируса, и малко по-добрите резултати, но зам.-министър Таня Михайлова изрази мнение, че може би има таква връзка и по-целенасочената и спокойна подготвка на зрелостниците у дома е изиграла положителна роля. Това, че някои автори, изучавани дистанционно, не бяха включени в матурата по български, не е дало отражение, тъй като естеството на задачите е комплексно, смята тя.

Просветният министър Красимир Вълчев заяви, че предстои промяна в наредбата за учебните планове, както и в учебните програми, като те ще бъдат олекотени откъм понятия и фактология, за да се остави повече време за упражнения. От 2022 г. се планира и промяна на сегашната ниска скала за преобразуване на точките в оценки, стана ясно от думите му. В момента среден 3 се получава при 23 точки, като многократно експерти са поставяли въпроса за адекватността на този критерий. Думите на министъра дават очаквания, че след 2 г. точките, които ще бъдат нужни за тройка, ще се повишат, т.е. ще са нужни повече усилия, за да може един зрелостник да изкара матура.

ТОП 10

Най-добър среден успех на матурата по български език са постигнали учениците от 91-ва немска гимназия "Проф. К. Гълъбов" - 5.70. На второ място е 73-то училище "Вл. Граматик" - със среден резултат от 5.63, на трето - Американският колеж - 5.59, а на 4-то и 5-то - съответно 164-та Испанска гимназия - 5.56 и Частната профилирана гимназия "АК-Аркус" във Велико Търново - 5.49. В топ 10 на най-добрите гимназии от шесто до десето място са съответно СМГ, 9-та Френска гимназия, Немската езикова гимназия в Бургас "Гьоте", Първа английска в София, и Езикова гимназия "Пловдив" в града под тепетата.

РЕГИОНИ

Най-добре по български език са се представили София-град, Смолян и Варна, а най-зле - Кърджали, Търговище и Силистра. На втората матура пък най-добро представяне имат учениците от Търговище, а най-слабо - тези от Кюстендил.

ОТЛИЧНИЦИ

За разлика от м.г., когато нямаше зрелостници с 4 пълни шестици, т.г. има един такъв. Това е Десислава Илиева от Софийската математическа гимназия, която има отличен 6 на матурите по български, математика, химия и биология. 7 са младежите, които са изкарали три пълни шестици, като повечето от тях са от математически гимназии - в Бургас, Варна, Свищов, Габрово, Плевен, Сливен (2-ма), докато м.г. нямаше такива постижения. От 17 на 73-ма са се увеличили и зрелостниците с две пълни шестици, а от 3 хил. на над 4500 са скочили тези, получили две отлични оценки.

Младежите със 100 точки намаляват наполовина - от 226 на 124, но същото се отнася и за тези, които са получили 0 т. - те спадат от 29 на 19. Намаляват учениците с две слаби оценки - от 973 на 747, както и тези с поне една слаба оценка - от 5939 на 4784.

Отлични оценки по български т.г. са получили 6283 младежи, докато м.г. броят им е бил 5062-ма. Отличните оценки на втория задължителен зрелостен изпит пък са 9836, а през 2019 г. те са били 6677. Слабите оценки по български т.г. са 3764, а година по-рано - 4302. Слабите резултати на втората матура пък са 1744 на брой, пак по-малко от м.г., когато те са били 2590.

ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ПО БЕЛ

Най-сериозно учениците са били затруднени с членуването, пунктуацията в сложно и просто изречение, правописа на думите с а/я и удвояването на "в". Нисък процент на постижимост има и при задачите, изискващи разпознаване на цитат от художествен текст и възприемането на смисслите на даден текст. Най-лесни за учениците пък са били задачите, свързани с правописа на глаголи в първо лице множествено число, а правописа на думи с представки и на звучни съгласни, с определянето на значението на фразеологично съчетание, с разпознаването на изразни средство и др.

На 33-та задача, изискваща учениците да формулират в 2-3 изречения собствена теза, се запазва процентът на тези, които не могат да изпълнят задачата и са получили 0 т. - те са около 16%. За сметка на това леко се увеличава процентът на тези, които са се справили отлично с нея - от 32% на 38.7%. Около 34-та задача, по която трябва да се прави кратко резюме, притеснителното е, че двойно по-малко ученици са постигнали максималните 4 т. - процентът им намалява от 5.8 на 2.5 на сто. Това означава, че за зрелостниците все още продължава да бъде трудно извличането на смисъл на даден текст, т.е. да разберат това, което са прочели. Продължава и плавното увеличение на процента на зрелостниците, които работят по последната 41-ва задача - създаване на аргументативен текст - 79%, като почти половината от тях (45.45%) са предпочели да пишат есе вместо интерпретативно съчинение.