Тежка разпра в парламента за предстоящото обновление на състава на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) засенчи приемането на важни промени в Закона за енергетиката. Повод за спора, воден между ГЕРБ и БСП, стана одобреното предложение на депутатите на Бойко Борисов да бъде намален изискваният стаж от кандидатите за членове на регулатора от сегашните 10 на 5 години. Идеята получи подкрепата на ДПС.

Социалистите обвиниха управляващите, че за пореден път напасват законовите изисквания за заемане на длъжност за конкретен човек, но без да споменат име. „Отваря се вратата за назначаване на хора, удобни на управляващото мнозинство, с недостатъчен професионален опит, които ще попълнят легиона от калинки, с които изобилства българската администрация”, заяви соцдепутатът Таско Ерменков. И напомни, че това се случва точно преди парламентът да приеме този петък процедурните правила за избор на нови членове на регулаторния орган.

От ГЕРБ отвърнаха, че предлагат промяната, тъй като „палитрата от кандидати трябва да бъде по-голяма”. „Не е необходимо и задължително целият КЕВР да бъде в предпенсионна възраст. Надяваме се да влязат и по-млади специалисти ... Нека палитрата да бъде по-голяма, да имаме по-голям избор”, каза Валентин Николов от ГЕРБ, който оглавява парламентарната енергийна комисия. Той посочи, че в закона ще бъде записано, че стажът на бъдещия председател на регулатора трябва да бъде на ръководна длъжност в сферата на енергетиката или ВиК сектора. „Един хигиенист с висше образование от АЕЦ „Козлодуй” може да стане председател на КЕВР, както сега е написано”, изтъкна Николов.

По повод на появилите се в публичното пространство инициали на следващия шеф на регулатора – П.М., за които заговори бившият омбудсман Мая Манолова, депутатът от ГЕРБ коментира: „Може би тези инициали са вътре в тази палитра, в която се оглеждаме. Но няма избран още човек. Тази палитра трябва да позволи на повече специалисти да попаднат в нашето полезрение. Няма нищо скрито-покрито. Не виждам драма в това.”

Към призива на управляващите да се даде път на младите се присъединиха и от ДПС. „Би трябвало да се направят такива промени в законите, за да може и онези млади, които са завършили енергетика, да не стоят все още на долните нива, а когато имат 5 години ръководна длъжност в енергетиката да заемат полагащото им се място и в комисиите”, каза депутатът от движението Рамадан Аталай. И иронично допълни: „Ако оставим онези години, които сега още въртим – 10 години трудов стаж, ще се окаже, че само г-н Таско Ерменков ще има възможност да бъде назначен.”

В същото време, другите поправки в Закона за енергетиката, направени от ГЕРБ, далеч не привлякоха толкова голямо внимание от страна на депутатите:

- Оператори, които са отказали на потребители достъп до своите газоразпределителни мрежи, трябва да пратят копие от мотивирания отказ на КЕВР. Междувременно са длъжни да осигурят необходимия капацитет на клиентите в срок от 3 месеца от датата на отказа. Иначе дружествата са заплашени от тежки глоби – от 20 000 до 100 000 лв., които при повторно нарушение ще се утрояват. Повторен отказ на същото основание не се позволява. Надзорът върху снабдителите ще се упражнява от КЕВР.

Валентин Николов от ГЕРБ аргументира мярката с това, че дружествата изграждали само централния газопровод в населеното място, за което им важи лицензът, но „нямат достатъчно амбиция да привличат домакинства и започва да правят откази, които им ги разрешава законът”. Фирмите отказвали да присъединяват домакинства предимно с мотива, че е икономически нецелесъобразно, и агитирали потенциални клиенти да „стават нещатни сътрудници на фирмата и да събират съседи, за да могат да бъдат присъединени”, допълни Николов. По думите му законовите промени щели да позволят на КЕВР да събира статистическа информация за отказите. В същото време, регулаторът ще може да се самосезира и да задължи фирмите да присъединяват клиенти, ако прецени, че отказите по икономическа нецелесъобразност не са достатъчно мотивирани.

Забележки срещу мярката имаше от страна на БСП и ДПС. Соцдепутатът Атанас Костадинов напомни, че частните дружества са изградили двойно по-голяма мрежа от държавната фирма „Булгартрансгаз”, и около четвърт милион домакинства имат достъп до газова инфрастрактура, без да ползват газ, защото държавната политика е да се субсидира производството на електроенергия. „Държавата работи срещу газификацията, защото с такива закони не създаваме стимули, а административни пречки”, изтъкна Костадинов. А Рамадан Аталай от ДПС каза: „Вземете една улица от 1-2 км. Има отклонение за 100 семейства, а е присъединено само едно. Не можем да виним лицензианта.”

- Всички фирми, които търгуват с природен газ, трябва да подадат заявления за получаване на лицензия пред КЕВР. Процедурата започва от 1 януари 2021 г. Само лицензирани компании ще могат да извършват търговия с газ от 1 октомври 2021 г. Това, че досега такива разрешителни не са били искани, управляващите обясниха с необходимостта да не се пречи на новоразвиващия се газоразпределителен пазар у нас. Междувременно обаче настъпила промяна, обясни Валентин Николов, след като държавният търговец „Булгаргаз” е предоговорил цените за доставка с руската компания „Газпром”. Станало ясно, че нямало начин да бъдат задължени клиентите на „Булгаргаз” да върнат на своите клиенти разликата между новите и старите цени. Въвеждането на лицензиите е начин да се поправи това неволно изкривяване на пазара, обясни Николов.

- До 1 януари 2021 г. КЕВР трябва да изгради електронна платформа, на която крайни клиенти с очаквано годишно потребление под 100 000 kWh ще могат да сравняват оферти за доставка на ток, включително и предложения за договори с динамична цена на еленергията. Достъпът до информационната система ще бъде безплатен. За целите на платформата търговците на ток ще бъдат длъжни да предоставят всеки месец на регулатора актуална информация за офертите си към споменатата група клиенти. Иначе ги заплашва имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв., която ще скача тройно при рецидив.

- Пълната либерализация на пазара на електроенергия на едро в България трябва да приключи до 1 юли 2021 г., записаха депутатите в закона. Периодът, за който КЕВР за последно ще определи цените на небитовите клиенти, ще продължи до 30 септември 2020 г. Междувременно бизнес потребителите трябва да сключат договор с търговец на ток по свободно договорени цени. Ако не успеят да го направят в срок, ще разчитат на досегашните си доставчици, с които трябва да сключат типови договори за периода от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. Образецът на типовия договор ще бъде утвърден от КЕВР до 31 август 2020 г.