Дефицитът по консолидираната фискална програма е достигнал притеснително високи нива за месец март. По предварителни данни на финансовото министерство минусът в държавната хазна към края на първото тримесечие възлиза на 1.5 млрд. евро или 1.2% от БВП. От информацията става ясно, че големият минус се дължи основно на изпреварващо растящите разходи в публичния сектор. 

Към края на март приходите по КФП, с включени всички съставни бюджети, са в размер на 10 млрд. евро - с 1.4 млрд. евро повече спрямо същия период на миналата година. Разходите обаче са достигнали 11.5 млрд. евро или 1.9 млрд. евро повече спрямо март, 2025 година. Сравнението спрямо 2025 г. показва, че дефицитът като дял от БВП е по-голям с 0.3 процентни пункта. Към края на март, 2025 минусът по консолидираната фискална програма е бил 0.9% от БВП. 

"Не съм изненадана от тенденцията, това, което е изненадващо, е прекалено бързото темпо на влошаване на дефицита", коментира пред Нова нюз бившият зам.-министър на финансите и член на УС на БНБ Людмила Елкова. "В края на януари по консолидираната фискална програма бе отчетен излищък от порядъка на 200 млн. евро (212 млн. евро - б.р.), през февруари минусът е близо 570 млн. евро, а в края на март вече имаме дефицит от 1.5 млрд. евро", коментира Елкова. Само за 1 месец салдото се е влошило с 900 млн. евро. 

Основен принос за високия дефицит имат нарастналите разходи за възнаграждения, за пенсии и по-високите капиталови разходи покрай приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост. 

Пенсиите бяха индексирани през юли, 2025 г. с 8.,6 на сто и този ръст влияе на сравнението на годишна база март към март, изтъкват от МФ. Оттам припомнят и че през 2025 г. държавният бюджет влезе в сила от април и в предходните 3 месеца не бяха увеличавани разходи за заплати. Залженият с бюджета ръст в момента тежи обаче и води до големите разлики в сметките. Влияние оказва и увеличението с 5% на бюджетните заплати, допунато с удължителния закон, както и по-високите разходи за строителство покрай приключването на ПВУ, изтъкват от финансовото министерство. 

"Не се вижда никакво желание за консолидиране на разходи. Обикновено служебните кабинети се опитва да дисциплинират разходите, такова поведение в момента няма", коментира Людмила Елкова. "От 2022 г. насам наблюдаваме подобно поведение на всички служебни правителства", заяви и Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Според него трябва много да се внимава и с мерки за подкрепа на отделни сегменти от икономиката, защото се развива наркотична зависимост към подобни субсидии. 

ПРИХОДИ

1 млрд. евро от допълнителните 1.4 млрд. евро приходи, генерирани в първите три месеца на годината, са данъчни постъпления, 400 млн. евро от плюса се дължи на по-високи приходи по линия на ЕС.