Българският писател Георги Господинов е сред претендентите за тазгодишната Нобелова награда за литература, пише германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Носителят на отличието ще бъде официално обявен утре в Стокхолм. Вестникът представя седем претенденти, като Господинов е фаворит на ФАЦ. Според изданието другите писатели с шанс да получат отличието са Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).
Очеркът за Господинов се нарича "Георги Господинов: Поетичен размах"
Георги Господинов е сред най-оригиналните гласове в световната литература. Роден през 1968 г. в Ямбол и живеещ днес в София, той изследва Европа във всичките ѝ настроения с поетичен размах и меланхолична ирония. Творчеството му е проницателно, експериментаторско и многообразно - включва както проза и поезия, така и оперни либрета и сценарии. В него неизменно откриваме великолепния разказвач, изпълнен с хрумвания, причудливи моменти и отчаяна жизнерадост. Срещаме например експерт по залезите, който се подготвя за последното космическо спускане на завесата, или баща, който в търсене на дъщеря си броди пеша из един излязъл от релси свят, в който вече не съществуват никакви транспортни средства.
Още ранните му произведения, всички преведени на немски от Александър Зицман, като „Физика на тъгата“ (2014) и „8 минути и 19 секунди“ (2016), събират повествователни миниатюри и скици, които се движат свободно през различни епохи и едновременно с това насочват поглед към комунистическото минало на България, към разпада на стария ред и новото начало след 1989 г.
Най-значимият му роман, „Времеубежище“ (2022), отличен, наред с други награди, с Международната награда „Букър“, е спираща дъха литературна фантазия. Действието се развива в цюрихска клиника за хора с деменция, чиито стаи са обзаведени така, че всяка от тях пресъздава определено десетилетие от XX век. Сред интериори със специфични аромати и предмети от отминали епохи пациентите, чиито спомени постепенно избледняват, трябва да намират утеха.
Но тези убежища във времето се оказват едновременно благословия и проклятие. Защото в Европа от романа постепенно се разпространява обсебване от миналото. Скоро не само болните, но и цели държави започват да проявяват интерес към това завръщане назад във времето. Неспособността на хората да постигнат съгласие за общо бъдеще и стремежът на всички да търсят спасение във вчерашния ден превръщат „Времеубежище“ във въздействаща алегория на нашето съвремие. Тези минали времена заливат романа като цунами - италианците копнеят да се върнат в 60-те години, а западногерманците - в 80-те, завършили с падането на Берлинската стена.
Липсата на бъдеще разкрива у Господинов огромен резервоар от носталгия. Най-новата му книга, „Градинарят и смъртта“ (2025), звучи съвсем различно - с изненадващо интимен тон. Тя съчетава мемоар, изповед и моментна снимка и разказва за смъртта на баща му, за една градина и за едно поколение, останало встрани от пътя.
И това гранично преживяване той описва проницателно, но същевременно нежно и почти смирено. Във всички тези произведения Господинов се вглежда в миналото и улавя пулса на нашето настояще.
Конкурентите
Австралийският писател Джерълд Мърнейн става известен с романа си „Равнините“ от 1982 г. В произведенията си той изследва границите на човешкото зрително поле, особеностите на възприятието за цвят и контраст, лесно нарушимото движение на спомените и феноменологията на социалното взаимодействие. Темата на Мърнейн е умът, въображението, отбелязва изданието.
Румънската писателка Габриела Адамещяну също е сред фаворитите за Нобела за литература според в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг". През 1983 г. е излриза романът й „Изгубената сутрин", чийто сюжет обхваща периода от началото на ХХ век до 70-те години на миналия век, разгръщайки историческа панорама, която се простира далеч отвъд ситуацията в Румъния. Адамещяну публикува през 1975 г. романа си „Все същият път, ден след ден“. Сред книгите й са „Временното“, „Фонтана ди Треви“ и др. Габриела Адамещяну вече е на 82 години, но продължава да пише и то по-често от всякога.
В творчеството на грузинския автор Ака Морчиладзе войните и конфликтите са постоянно присъствие. Той получава множество награди в страната си и се превръща в морален авторитет, все повече се интересува от изхода от агресията. Сред книгите му са „Яна - пътуване до Карабах", „Санта Есперанса“.
С шанс да вземе отличието е и френският писател с пророчески романи Мишел Уелбек. Автор е на „Серотонин", „Унищожение", „Елементарните частици".
Ливанската журналистка и романистка Хода Баракат, чиито произведения са за гражданската война в родината й, също може да бъде отличена с Нобеловата награда за литература. Сред книгите и е „Камъкът на смеха".
И ирландският писател, поет и литературен критик Колъм Тойбин може да се окаже победител. В книгите си той анализира случващото се в родината му, наследството на католицизма. Сред книгите му са „Вълшебникът“, „Нора Уебстър“, „Бруклин“, „Майки и синове“, „Празното семейство“, „Лонг Айлънд“.
