Писателят Георги Господинов в последните години се превърна в един от най-големите европейски автори, пише испанският национален всекидневник ABC в статия за романа му „Физика на тъгата". Второто му издание в превод на Мария Вутова е на испанския пазар от края на февруари. „Физика на тъгата" за първи път излезе на испански език през 2018 г.
Според авторката на публикацията в ABC – Мерседес Монмани, „може да се каже, че една от най-неизвестните литератури на континента – българската, с отделни шедьоври, периодично превеждани, независимо дали са на Георги Марков, на Анжел Вагенщайн, който е със сефарадски корени, на Веско Бранев или на Антон Дончев, най-накрая се изстреля към международна слава благодарение на този автор".
„В безутешността на този свят, дори в неделя сутрин, е някаква малка лична утеха да прочетеш рецензия в един от най-големите испански вестници за новото издание на „Физика на тъгата". И признание за успех на цяла литература, което другаде рядко може да се чуе", споделя Георги Господинов в личния си профил във Фейсбук.
Георги Господинов е поет, разказвач, автор на пиеси и видеоинсталации, есеист и сценарист, от дебюта си през 1999 г. в областта на прозата с „Естествен роман“ до прекрасната му последна книга – елегичен и трогателен разказ, описващ последните месеци от живота на баща му, „Градинарят и смъртта“, пише Монмани в статията за ABC.
Наричайки Господинов „нов гений от Балканите“, испанската журналистка прави емоционален анализ на книгата „Физика на тъгата“, и не само: „Неуморен „купувач на истории“, той се задълбочава в митове, реални и скорошни събития, изненадващи заглавия във вестници, Първата световна война („където, както винаги, ние, българите, сме на губещата страна“), Втората световна война, видяна от унгарско мазе, падането на Берлинската стена и десетилетията, изминали едно след друго от 70-те години на миналия век…“. В статията си Монмани отбелязва още, че в повествованието си българският писател се опитва да гарантира, че „нишката на паметта“, която тихо тъче историята на човечеството, никога няма да се скъса и ще се възражда отново и отново.
В огромната колекция от „капсули на времето“, наречена „Физика на тъгата“, едно момче страда от странен синдром: патологична емпатия. То е способно да се идентифицира с историите на другите и да прониква в безброй животи, да пътува в света на възможностите, сред неща, които никога не са се случвали и въпреки това са по-реални от самата реалност, заключава Мерседес Монмани.
