Медия без
политическа реклама

Зам.-министър заговори за засичане доходите на пенсионерите

Социалната комисия отхвърли безсмисленото решение за гарантиране на 11-те процента за пенсиите от 1 юли

Ние сме тук от уважение към българските пенсионери, каза Деница Сачева, но тя и другите от ГЕРБ не участваха в гласуването.
БГНЕС
Ние сме тук от уважение към българските пенсионери, каза Деница Сачева, но тя и другите от ГЕРБ не участваха в гласуването.

Безсмислената дискусия за осъвременяването на пенсиите от 1 юли изгуби над един час на социалната комисия в парламента без никаква полза. Народното събрание има извънредно заседание утре по искане на ПП-ДБ заради процента на увеличение по швейцарското правило. ПП-ДБ настояват депутатите да задължат представителите на държавата в надзорния съвет на НОИ да гласуват за 11%. Те вече гласуваха за това - преди седмица, и увеличението с обещания процент е сигурно, но ПП-ДБ не се отказаха от извънредното заседание. Това наложи и днешното заседание на социалната комисия.

Исканите от ПП-ДБ гаранции за увеличение с 11% имаха шанс да минат въпреки безсмислието, но коалицията не можа да мобилизира собствените си депутати да се явят в пълен състав. Така от 21 членове на комисията, днес присъстваха 12, а от шестимата депутати на ПП-ДБ в нея участваха само петима. С Георги Гьоков от БСП гласовете "за" бяха шест. Цветан Предов от ИТН гласува "въздържал се", а ГЕРБ не участва. ДПС и "Възраждане" въобще не счетоха за нужно да се явят на заседанието. Така комисията отхвърли решението. Ако ПП-ДБ бяха в пълен състав, то щеше да мине с помощта на Гьоков. На заседанието бе изтъкнат и друг любопитен момент - Асен Василев, който е основното острие по въпроса, въобще не е подписал искането за извънредно заседание.

Да бранят независимостта на надзорния съвет на НОИ в комисията дойдоха подуправителят Весела Караиванова, която изпълнява функциите на управител, вечният зам.-министър на труда Лазар Лазаров и Мария Минчева от БСК, която председателства надзора в момента. Тримата бяха категорично против Народното събрание да се бърка в работата на надзорния съвет, с което предизвикаха напомняне от няколко страни, че бюджетът на НОИ отдавна е почти на 50% зависим от републиканския бюджет.

Повечето депутати коментираха като недопустимо забавянето от страна на управляващите да успокоят хората, че няма да има по-малко увеличение (при излизането на окончателните данни за инфлацията и осигурителния доход швейцарското правило даде 10 вместо 11%). Както е известно, проектът на решение за 10% излезе наяве в петък, а служебният социален министър Ивайло Иванов успокои чак в понеделник, че ще предложи 11% чак в понеделник. "Ако има проблем, то е единствено само комуникационен, вероятно трябваше да има по-бърза реакция на НОИ", призна Деница Сачева.

Дебатът се разходи през две странични на конкретното решение теми, които родиха любопитни коментари. Единият въпрос беше правилно ли е да се използва хармонизираният индекс на потребителските цени - нещо, повдигано многократно през годините. Георги Ганев предложи темата за размисъл, като сред възможните алтернативи описа националния индекс и даже малката потребителска кошница.

Зам.-министър Лазаров бързо отряза коментарите с твърдението, че НОИ ползва този индекс, който е заложен в Кодекса за социално осигуряване. В кодекса пише, че се ползва "50 на сто от индекса на потребителските цени" и чак през 2017 г. бе дописано, че за целта се ползва хармонизираният индекс. Неведнъж експерти са повдигали въпроса защо се възприема точно хармонизираният индекс, който често е по-нисък от други възможности. За 2023 г. например средногодишният хармонизиран индекс е 8,6%, а "обикновеният" индекс - 9,5%.

Покрай малката потребителска кошница Лазаров изненадващо заговори и за страничните доходи на пенсионерите. Думите му бяха твърде неясни, за да се изведе някаква представа за какво говореше, но зам.-министърът обвърза въпроса с предстоящи промени в пенсионната система. "Ние ще предоставим в хода на обществените дискусии тези данни. Знаете, че имаше инициативи в НАП за отчитане с регистрите на доходите. И да ви призная честно, картината е много по-различна от това, което ние очакваме. Ние казваме: "Има еди си колко хиляди души на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст". Оказва се, че те имат значителни допълнителни доходи и това ще бъде предмет на обсъждане. Надявам се да има надпартиен консенсус в промените в пенсионната система", коментира Лазаров.

Последно за страничните доходи на пенсионерите се говореше, когато ГЕРБ и ДПС предложиха великденски добавки за ниските пенсии. Това беше един от принципните аргументи против подхода на двете партии - получателите на ниски пенсии не във всеки случай са бедни и имат нужда от добавка. Какви странични доходи имат пенсионерите обаче няма как да има влияние върху пенсии, получавани за осигурителен стаж и възраст - тези пенсии би следвало да са строго свързани именно с осигурителния принос на човека.