“Към момента България не е в състояние да одобри преговорната рамка за Република Северна Македония в този вид, в който се представя", обяви българският външен министър Екатерина Захариева, цирана от сайта "euractiv". Изявлението тя направи в сряда преди участието си в заседанието на парламентарната комисия по външна политика. По думите й проблемите все още може да бъдат решени, но времето за това намалява. “Имаме време, но е крайно малко. Както ние признаваме реалността, така те трябва да признаят миналото”, каза Захариева.

На 10 ноември предстои заседание на Съвета по общи въпроси на ЕС, на който трябва да се одобри преговорната рамка със Скопие, припомня сайта. Няколко дни по-рано пък в София ще се състои среща на върха на държавите от Берлинския процес, който тази година се съпредседателства от България и Северна Македония.

Захариева и друг път е била твърда спрямо Северна Македония. За разлика от нея премиерът Борисов демонстрира по-топло отношение.

Захариева обясни, че в Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. има всички гаранции, но той трябва да се изпълнява добросъвестно и от двете страни. “За съжаление нашата оценка е, че това не е така”, каза българският външен министър. Тя отбеляза, че България не е искала промяна на македонската конституцията, нито се оспорва правото за самоопределяне. “Проблемът е, че договорът не се изпълнява добросъвестно според нас”, заяви външният министър. Захариева каза още, че екипите на министерствата на външните работи на България и Република Северна Македония са във всекидневни интензивни преговори в опит да се решат конфликтните въпроси.

Ако българското правителство блокира преговорите със Скопие, то трябва да стори същото и с Албания, коментира "euractiv". Официалната българска позиция е, че двете държави трябва да се движат едновременно към ЕС.

ОСТРО

Междувременно председателят на Македонската академия на науката и изкуствата Люпчо Коцарев се изказа остро по адрес на България в исторически план. Думите му бяха част от реч, посветена на създаването на Македонското научно-литературно дружество в Петербург през 1902 г. и 80-годишнината от смъртта на неговия председател Димитър Чуповски.  "Македонското име, език и култура, идентичност, история, национално самосъзнание и самобитност са суверенно, неотменно и универсално право на македонския народ", заяви той, цитиран от БГНЕС.  И добави: „Време е за национален консенсус по всички тези въпроси. Надявам се, че ще намерим сили да излезем от състоянието, в което се намира част от македонския народ – разделение, опустошение и разочарование, за да продължим в Европа с достойнство, но не на всяка цена".  В речта си той се спря и на друга значима дата в историята на Северна Македония – Деня на антифашисткото въстание от 11 октомври 1941 г., считан за „крайъгълен камък” за самобитността и независимостта на държавата. „За съжаление сме свидетели на отричане на това събитие и на съществуването на македонския народ, както и на освободителния антифашистки характер на въстанието”, подчерта Коцарев. „Това е въстание на македонците срещу робството на България, която в този момент беше съюзник на нацистка Германия и фашистка Италия и окупира територията, наречена Вардарска бановина като част от Кралство Югославия. По-голямата част от населението на Вардарска бановина в момента на окупацията от България се чувства като македонци”, заяви Коцарев и допълни, че съвременната македонска държава е по-млада от македонския народ.