С 2,05% от БВП за отбрана през 2025 г. България се нарежда сред държавите, които изпълняват изискванията на НАТО, като по този показател достига равнището на ядрената сила Франция и изпреварва Италия. Данните показват, че страната ни заема място в своеобразната „златна среда“ на Алианса – далеч от рекордните военни бюджети на източния фланг, но и пред редица от водещите икономики в Европа.
На фона на рекордното превъоръжаване в Европа България се утвърждава като една от държавите, които покриват и дори леко надхвърлят целта на НАТО за разходи за отбрана от поне 2% от брутния вътрешен продукт, предава БГНЕС.
През 2025 г. страната отделя 2,05% от БВП за отбрана. Това поставя България в средата на класацията сред 22-те държави, които са едновременно членове на Европейския съюз и НАТО.
Особено показателно е сравнението с някои от най-големите европейски сили. България отделя същия дял от националната си икономика за отбрана, какъвто и Франция – 2,05% от БВП. Париж е една от трите ядрени сили в Европа и сред водещите военни държави в НАТО. По този показател България изпреварва Италия, която през 2025 г. достига 2,01%.
Данните показват още, че страната се нарежда на трето място сред балканските държави, които са едновременно членове на ЕС и НАТО. Пред България са Гърция с 2,85% и Румъния с 2,28%, докато останалите държави от региона се движат около минималния праг на Алианса.
Въпреки че Полша остава безспорният лидер с 4,48% от БВП за отбрана, а балтийските държави също отделят над 3%, голяма част от европейските членки на НАТО продължават да се концентрират около прага от 2%. Именно в тази група попада и България, която съчетава изпълнение на съюзническите ангажименти, без да достига екстремните нива на разходи, характерни за държавите на първа линия спрямо Русия.
Средно страните от ЕС в НАТО са изразходвали 2,5% от БВП за отбрана през 2025 г., което показва, че България остава под средното ниво за съюза, но същевременно е пред редица развити западноевропейски икономики.
Новият ориентир на НАТО, договорен на срещата на върха в Хага, предвижда до 2035 г. разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП. На този фон България, както и повечето европейски държави, ще бъде изправена пред необходимостта от постепенно увеличаване на военните инвестиции през следващото десетилетие.
В същото време в Брюксел се събират военните министри на страните от НАТО. Преди срещата се състояха разговори между генералният секретар на алианса Марк Рюте и военния министър на САЩ Пийт Хегсет.
"Намаляването на американското участие в силите на НАТО за реагиране при кризи влезе в сила незабавно", заяви Рюте след срещата, като добави, че останалите съюзници увеличават своя принос, за да запълнят празнините, оставени от тази стъпка на САЩ.
„Вчера възникна въпросът дали това влиза в сила незабавно. Отговорът е – да, незабавно - каза Рюте пред журналисти преди срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, цитиран от БТА. - Въпреки това съм донякъде предпазлив в оценката си, защото става дума за инструмент за планиране. Какво би се случило в действителност, ако избухне война? Всички съюзници, включително и САЩ, ще мобилизират максимално възможностите си, за да сме сигурни, че можем да водим войната“.
Рюте добави и, че президентът на Украйна Володимир Зеленски ще се присъедини към срещата на Контактната група за отбрана на Украйна, в централата на НАТО днес.
Военният министър на САЩ Пийт Хегсет настоя от своя страна, че НАТО трябва да се върне към същността си на изцяло военен съюз, способен да сдържа и да има водеща роля за европейската отбрана. По неговите думи много държави от Алианса полагат усилия за изпълнение на целите за военни разходи, други има нужда да положат повече усилия и САЩ ще разговарят с тях. Важно е приятелите да бъдат искрени помежду си, посочи Хегсет.
Той отбеляза, че САЩ също повишават разходите за отбрана, както очакват същото от своите съюзници. Посланието към света е, че разбираме днешните световни предизвикателства и не само ги обсъждаме, а взимаме мерки, обобщи той.
