Нови правила за изчисляване на пенсиите от универсалните фондове и нови критерии за това кой какъв пенсионен продукт може да ползва са включени в големия законопроект с промени във втория стълб, публикуван тази седмица за обществено обсъждане.
Основната цел на промените е да въведе за пръв път право на избор колко рисково да се управляват парите в частните универсални и доброволни фондове. Пет години след първите правила за определяне и изплащане на втора пенсия обаче практиката явно е показала нужда от подобрение, защото в законопроекта са включени сериозни промени и в това отношение. Заявката на авторите на законопроекта е, че измененията ще усъвършенстват предлаганите продукти не само във фазата на акумулиране, но и във фазата на изплащане.
При изчисляването на пенсиите от универсалните фондове вече няма да се ползва техническият лихвен процент, като така, според вносителите, ще се постигне по-адекватна актуализация впоследствие. Ще се използва по-прецизна таблица за смъртност при определяне на пенсиите, която отговаря по-плътно на профила на осигурените - досега се ползваше таблицата за цялото население, а занапред ще се ползват само прогнозите за родените след 1959 г.
Любопитни промени се залагат и при размерите на пожизнените пенсии и разсрочените плащания от втория стълб. Те се обвързват с минималната работна заплата, докато сега зависят от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така занапред право на пожизнена пенсия от универсален фонд ще имат хората, които имат достатъчно натрупвания, за да получават минимум 10% от минималната работна заплата. Сега минималното плащане беше 15% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. 10% от минималната заплата за 2026 г. е 62 евро, докато 15% от минималната пенсия е 52 евро (по новия размер от 1 юли 2026 г.). Т.е. праговете за получаване на пожизнена пенсия малко се завишават, както и минималният й размер.
Променят се също праговете за разсрочено плащане. Това е начинът на изплащане, когато човек няма достатъчно натрупвания за пожизнена пенсия, но има поне трикратния размер на минималната пенсия. Сега и тук прагът става минималната заплата. По действащите условия към разсрочено плащане на парите се пристъпва, когато човек има поне 1040,61 евро в индивидуалната си партида, а занапред условието ще стане 1860,60 евро (сметките са по размерите на минималната заплата за 2026 г. и минималната пенсия след 1 юли 2026 г.). Хората, които имат по-малко, ще получат парите си накуп.
По различен начин ще се изчисляват и сумите за разсрочено плащане. Досега то можеше да е максимум минималната пенсия, а минимумът беше 15% от нея. Занапред отново се въвежда минималната заплата като критерий, като максимумът ще е 50% от минималната заплата, а минимумът - 20% от нея. Така максималното плащане ще е 310,10 евро, а минималното - 124,04 евро. По старите правила двете граници биха били 346,87 евро и 52 евро.
