До изборите остават по-малко от четири месеца, но властите проявяват необяснима неохота да се захванат със страхотните предизвикателства, които пандемията поставя пред нормалното провеждане на вота.
На първо място остава висящ въпросът с хилядите граждани, които няма да могат да посетят избирателните секции, защото са поставени под карантина или изолация. В същото време обаче те не могат да бъдат лишени от конституционно гарантираното им право да гласуват и трябва да им бъде осигурена възможност да го упражнят.
Решение на проблема към момента няма. Единият възможен вариант е да бъдат отложени изборите. Конституцията го позволява – в основния закон на страната е записано, че избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. Това дава възможност на президента Румен Радев, който насрочва с указ изборите, да изтегли датата за провеждането им към края на май. Засега единствено партия "Воля" на Веселин Марешки се е обявила за такава стъпка.
Държавният глава обаче не предвижда подобна отсрочка. Той даже посочи конкретна дата на вота – 28 март. Радев изтъкна, че администрацията носи отговорността за нормалното протичане на изборния процес, включително мерките за опазване на здравето на избирателите. Иначе казано – предупреди правителството и Централната избирателна комисия (ЦИК) да си свършат работата.
Междувременно изборните комисари дадоха да се разбере, че нямат намерение да носят отговорност вместо политиците. В поредица от интервюта шефът на ЦИК Александър Андреев заяви, че Изборният кодекс в настоящия му вид не позволява на затворените в домовете си избиратели да гласуват. Дали ще могат да пуснат бюлетина и как ще го направят – това трябва да решат законодателите, смята Андреев. С други думи, решението на казуса трябва да дойде от Народното събрание.
Така топката остава изцяло в полето на парламентарното мнозинство в лицето на ГЕРБ и „Обединени патриоти”. От страна на управляващите обаче предложения липсват. Правната комисия на Народното събрание бездейства – не на последно място заради отсъствието на нейния председател Анна Александрова, която се бори с коронавируса. Обади се единствено вицепремиерът Томислав Дончев с лаконичния и неособено успокоителен коментар, че се работи по въпроса.
ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ
Нежеланието на политиците и чиновниците да поемат отговорност е лесно обяснимо, ако се вземат предвид огромните практически трудности пред провеждането на избори в условията на мащабна здравна криза. На практика няма способи да бъде гарантирано участието във вота на голям брой хора, които нямат достъп до избирателните секции.
Това щеше да бъде възможно, ако страната разполагаше с функционираща система за електронно дистанционно гласуване. Изграждането й, което започна още преди 6 години, е все още на начален етап, без краен срок за завършването й, и няма никакъв шанс, че това ще се случи за тези избори.
Политици, които не бяха сигурни какво да кажат, но искаха да излязат с идея, заговориха за подвижните избирателни кутии, с които по принцип гласуват избирателите с трайни увреждания. По начина, по който е описан в Изборния кодекс обаче, този похват няма как да проработи в конкретния случая. Просто този начин на гласуване е предвиден за неголяма група от хора. Изисква се подаването на предварително заявление – при това най-късно две седмици преди изборния ден, а е напълно въможно всеки ден преди това да излизат хиляди и хиляди нови случаи на заболели и, съответно, карантинирани и изолирани. Всичко това означава, че депутатите ще трябва да измислят и приемат изцяло нова процедура, която да бъде достатъчно гъвкава за многобройните граждани, които постоянно влизат и излизат от карантина или изолация. Отделно от това, властите ще трябва да предвидят значителни ресурси и организация, за да бъдат създадени многобройни, мобилни секции за карантинираните.
В публичното пространство се чуха в гласове в полза на гласуването по пощата, каквото масирано се проведе в САЩ. От ЦИК обаче основателно посочиха, че подобна система изисква предварителна регистрация на избирателите и съвсем различна организация на изборите в сравнение с настоящата в България. А време за подобна мащабна промяна няма.
КАК ЩЕ РАБОТЯТ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ КОМИСИИ
Със сериозни предизвикателства ще се сблъскат и избирателните комисии. В тяхната работа се включват десетки хиляди души. ЦИК организира предварителни обучения, тъй като поради липсата на професионалната изборна администрация, много от партийно назначените членове на комисиите нямат накаква представа как трябва да си вършат работата. По принцип тези обучения са присъствени – нещо, което е невъзможно в настоящата ситуация. Това означава, че ще трябва да се провеждат дистанционно. Дори и ЦИК да успее да ги организира и проведе, остава въпросът какво ще научат по този начин бъдешите членове на комисиите – дори и при нормални условия те са пословични със слабата си подготовка, последствия от която са огромен брой грешки и нарушения.
КАК ЩЕ СЕ ПРОВЕЖДА ПРЕДИЗБОРНАТА АГИТАЦИЯ
Предизборните кампании са свързани с много публични събития, организирани от участниците във вота. С наложените ограничителни мерки заради пандемията става съмнително дали въобще ще имаме кампания в традиционния смисъл на думата. Ясно е само, че ще се наложи да се пишат нови здравни заповеди, а вероятно и законови промени за това как да се извършва агитацията и на какъв контрол ще трябва да подлежи, за да не се превърнат предизборните мероприятия в огнища на заразата.
