Върховният административен съд обяви за нищожна разпоредбата, че "с цел установяване на извършени нарушения по Закона за движение по пътищата и и Кодекса за застраховането АПИ осигурява на информационните системи на МВР достъп до данните за преминали пътни превозни средства през зоната на мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици".
За решението на съда, което не е окончателно и може да се атакува пред още една инстанция, съобщи адвокат Юлиан Дацев. Той представляваше колегата си Полина Велчева, която атакува пред съда неограничения достъп на МВР до събраните от АПИ лични данни от тол камерите с аргумент че така се засягат правата на хората, неприкосновеността на личния живот и се нарушава защитата на личните им данни.
Достъпът е регламентиран с инструкция, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. Точно текстовете от нея са и обект на съдебната проверка. Тримата върховни съдии приемат, че са нарушени правилата при издаването на въпросната инструкция. Те критикуват краткия срок за обществено обсъждане на проекта за инструкцията. Както и това, че не е извършена оценка на въздействието върху защитата на данните, а също и че не е направена консултация с Комисията за защита на личните данни "предвид факта, че става въпрос достъп до такава информация, която може да доведе до засягане (включително разкриване) на лични данни на лица, управляващи пътни превозни средства по платената републиканска пътна мрежа".
В жалбата на адвокатите срещу инструкцията се казваше, че систематичното съхраняване на данни от автоматизирано разпознаване на регистрационните табели, както и техният последващ анализ по различни начини, са сериозна намеса в основното право на неприкосновеност на личния живот, което е гарантирано от Конституцията, Хартата за основните права в ЕС и Конвенцията за правата на човека. Ако има намеса, тя трябва да бъде оправдана, пропорционална и ограничена в рамките на абсолютно необходимото. Поверителността на местоположението означава, че хората трябва да могат да се движат в обществени пространства при нормални обстоятелства, без тяхното местоположение да бъде систематично наблюдавано и/или записвано.
Според жалбата данните от тол камерите може да се ползват само за проверка на това дали водачите имат винетка, "Гражданска отговорност" и технически преглед.
Юристите сочат, че доколкото няма изискване изображенията от тол камерите да са обработени така, че да не е възможно идентифициране на пътуващите в превозното средство лица (например чрез маскиране или замъгляване), снимките или видеозаписите е възможно да съдържат и изображения на самите лица (водачът и пътниците в превозното средство).
Когато има намеса в основните права на хората, то трябва да е уредено със закон, който включва не само основанието, но също така органите и процедурите, по които ще се изпълнява съответната въведена мярка, цитира се в жалбата решение на Конституционния съд.
В жалбата се споменаваха и различни хипотетични ситуации, в които проследяването с тол камери грубо навлиза в личния живот на хората, като разкрива пътувания с безспорно личен характер - например до психиатър, пластичен хирург, клиника за аборти, център за лечение на СПИН, стриптийз клуб, адвокат по наказателни дела, почасов мотел, синдикална среща, джамия, синагога или църква, гей бар и т.н.
Глобите за повишена скорост, засечена с камерите на АПИ, започнаха да се налагат на 7 септември 2025 г. На сайта на Националното тол управление шофьорите могат да намерят подробна информация колко е средната скорост за даден участък и кои са отсечките, където ще се извършва контрол. използва камери, монтирани в началото и края на отсечката. Засича се времето, в което водачите са преминали началната и крайната точка на определен участък, и по него се изчислява дали са превишили разрешената скорост.
