Петър Драшков, който е бивш дипломат и брат на бивш зам.-шеф на ДАНС, е бил оправдан без мотиви по обвинението за пране на пари от аферата „Златното пате“. Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС), който отмени оправдателната присъда на Драшков и върна делото на друг състав на градския съд, съобщава "Лекс“.
Миналата година Драшков беше оправдан по обвинение за изпиране на близо 9 млн. лева, които прокуратурата твърди, че е получил от „продажбата“ на имот от 14 дка, за който пък той е получил чрез измама документите за собственост.
Става дума за скандалната афера „Златното пате“ от далечната вече 2008 г. По онова време с договор фирмата на Драшков купува от Столичната община терен от над 14 дка в кв. „Стрелбище“ за по-малко от 1 млн. лева. Тогавашният кмет на София и настоящ депутат и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обаче свидетелства, че всички негови подписи по тази сделка са фалшифицирани, теренът не е продаван и никакви пари не са влизали в общината. На терена се намира детската градина "Златно пате", откъдето идва и името на аферата.
Инициатор на сделката с имота в кв. „Стрелбище“ била Ивалина Трифонова-Янакиева, която още през 2007 г. опитала да го „продаде“ на друг бизнесмен, като ползвала друго име, но той се усъмнил в самоличността ѝ и се отказал. За имота обаче научил и Драшков, който макар и предупреден от въпросния бизнесмен, се съгласил да се включи в схемата. Драшков казал на Трифонова, че ще получи 100 000 лева капаро, ако му осигури документите, с които общинският имот се прехвърля на фирмата му. Тя му представила договор за продажба на имота, който Драшков подписал, а Трифонова се ангажирала да бъде поставен и фалшифициран подпис на Бойко Борисов. На финала обаче Трифонова решила, че е твърде рисковано и се отказала, но неизвестни лица няколко пъти я отвличали и заплашвали, а накрая тя изпълнила уговорката.
След вписването на договора в Имотния регистър и получаването му, Драшков платил на Трифонова, а намерението му след това било да препродаде имота на фирма на бившия депутат Емил Димитров за 14 млн. евро. Сделката била финансирана с банков заем от 10 млн. евро. По лична сметка на Драшков били преведени 5 млн. евро, но останалите 5 млн. евро не били платени, тъй като Бойко Борисов вече бил сигнализиран за измамата и разкри случая пред медиите.
Заради случая започна дело за измама в особено големи размери, която е и особено тежък случай, но Драшков се спаси от него. Тогава прокуратурата се забави с един ден и така изтече крайният срок, в който обвинението срещу Драшков можеше да влезе в съда и то беше прекратено. Подсъдима остана помагачката му Ивалина Трифонова-Янакиева, която накрая беше осъдена на 4 години затвор, а в мотивите към присъдата на Софийския районен съд (СРС) тогава се казваше, че Драшков е щял да бъде осъден ефективно, ако е бил подсъдим. Имаше и още една подсъдима - делодоводителка, но тя беше оправдана и после осъди прокуратурата за близо 200 000 лв.
Именно заради платените 5 млн. евро на Драшков, десет години по-късно срещу него започна делото за пране на пари, по което беше оправдан миналата година. Прокуратурата твърди, че той е знаел, че парите са придобити с измама, като в диспозитива на обвинението се казва дори, че измамата е извършена от него и се позовава на приключилото дело, което се явява предикатното престъпление за прането на пари. В старото делото обаче Драшков не е осъден и макар да става ясно, че преследването срещу него е прекратено само заради забавеното внасяне на обвинителния акт в съда, няма как да се презумира негова отговорност за извършената измама.
Именно с този довод и защитата му пледира да бъде оправдан, а и първата инстанция мотивира присъдата. Съставът на градския съд с председател и докладчик Иван Коев написа тогава, че осъдителната присъда спрямо един от участниците в престъпната дейност, не може да служи за доказателство срещу друг участник, чиято съпричастност не е установена по несъмнен и категоричен начин в съдебен процес.
В решението сега на апелативния съд (Вера Цветкова-председател, Илияна Стоилова-докладчик и Андрей Ангелов) обаче се заявява, че в мотивите на първата инстанция напълно липсват съображения за извода за несъставомерност и не е направен анализ на доказателствата. Според апелативния съд изводът, че изобщо не е доказана предварителната дейност на Драшков за измамата, не е аргументиран, като по този начин са останали декларативни и основанията за оправдаването му. Апелативните съдии пишат, че независимо че прането на пари се явява вторично престъпление, то има напълно самостоятелно значение, а връзката с измамата може да е само обосновано предполагаема, а не несъмнено доказана.
Според САС в присъдата на градския съд липсва анализ и оценка на фактите, че имотът е бил актуван като публична общинска собственост, фирмата на Драшков не е участвала в публична процедура по продажбата на имота, представляващият собственика му не е изразявал съгласие за продажбата, а всички тези факти са били изрично посочени в обвинителния акт.
„Липсата на мотиви към присъда е съществено, неотстранимо от въззивната инстанция, процесуално нарушение и изисква отмяната на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. То е от категорията на абсолютните, различно от това на нарушено право на подсъдимия, поради което, макар и да е оправдателна присъдата, т.е. такава, която дава в най-пълна степен защита на правата му, въззивният съд може да я отмени“, пише САС и връща делото за ново разглеждане.
