София развива свой микроклимат, столицата започва да функционира като отделна климатична система, показва изследване на Meteo Balkans. Разликите между София и околните райони – Перник, Самоков, Ихтиман, Костинброд – стават все по-ясни, дори при идентични синоптични условия, показва то.
Релефът, урбанизацията, замърсяването и специфичната циркулация на въздушните слоеве подпомагат локалния микроклимат, показват метеорологичните анализи. Тази комбинация води до появата на т.нар. „студени мини-вортекси“ – малки, устойчиви въртеливи зони с по-ниска температура и различна структура на вятъра спрямо околната атмосфера.
Въздушните маси в Софийската котловина имат естествена бариера - от Витоша, Люлин, Стара планина, Плана и Лозенска планина. Когато над столицата се установи високо налягане и слаб вятър, въздухът остава „заключен“. В този затворен обем се натрупва студ през нощта, което води до формиране на локални вихрови движения в ниските слоеве.
София е един от градовете в Европа с най-чести температурни инверсии. При инверсия по-студен въздух остава в ниските слоеве, а по-топъл – по-високо. В комбинация със сложния релеф се получава атмосферен модел, при който в различни части на града – например кв. Надежда, Лозенец, Борисова градина или Дружба – се формират различни микровихрови структури.
Това обяснява защо при ясно време и тих вятър Лозенец може да регистрира +4°C, докато Орландовци и Западен парк остават под нулата.
Урбанизацията пък създава нещо като „улици на вятъра“ – коридори между сградите, които усилват или отслабват въздушните потоци.
Асфалтът, сградите и отоплителните системи затоплят повърхностния слой, а хладният въздух от полето или планинските склонове се стича към централната част. При този сблъсък възникват мини-вортекси – малки, стабилни въртопи, които задържат студения въздух на места и пренареждат локалния микроклимат.
Така през зимните нощи в различни райони на София разликата в температурите е 7–9°C – стойности, които обикновено се наблюдават в различни климатични зони, а не в рамките на един град.
Сателитни продукти като Sentinel-5P и MSG-SEVIRI също засичат ясно очертани температурни аномалии в ниските слоеве над София, които не се появяват над съседни райони със сходни синоптични условия, показва изследването.
Изводът е, че София вече не може да бъде третирана като типичен пункт от типа „планинска котловина“. Тя има собствен микроклимат, оформян едновременно от природни и градски фактори.
Столицата ще се отличава със силни температурни разлики в рамките на града, устойчиви мъгли, дълготрайни студени джобове и непредсказуеми локални ветрове, показва изследването.
