Министрите на отбраната на България и САЩ Красимир Каракачанов и Марк Еспър подписаха Пътна карта за сътрудничество в областта на отбраната. Церемонията се състоя в Пентагона в рамките на посещението на министъра на отбраната Красимир Каракачанов в САЩ, съобщи Министерство на отбраната.

Пътната карта предвижда сътрудничество до декември 2030 г. Сред приоритетите са задълбочаване на сътрудничеството в Черноморския регион за възпиране и противодействие на външни заплахи в морското и въздушно пространство. Предвижда се и коопериране в областта на киберсигурността за подобряване на мерките за отбрана, с цел предотвратяване на злонамерени кибернетични прониквания и атаки срещу отбранителни системи, разкриване и неутрализиране на такива действия и атаки, и ефективно противодействие срещу противниците.

Подписаната „Пътна карта“ ще подпомогне развитието на българските Въоръжени сили, включително и по отношение на Целите на способностите на силите на НАТО, заяви след подписването  Каракачанов. Той подчерта, че въпреки кризата с КОВИД 19 и възможното влияние върху икономиката на страната, Министерството на отбраната продължава работата по основните проекти за модернизация на Българската армия. Инвестициите в областта на отбраната означават повече работни места, постигнати чрез развиване на индустриалното сътрудничество с водещи компании от военно-промишления комплекс. Удовлетворени сме от решението на САЩ да добавят България в списъка на държавите, които могат да се възползват от разсрочено плащане при евентуални бъдещи проекти, отбеляза министър Каракачанов.

Високо оценяваме ролята на България като генератор на сигурност и стабилност както в регионален план, така и в рамките на колективната сигурност, посочи секретарят по отбраната на САЩ Марк Еспър, който изрично благодари на България за ползотворното двустранно сътрудничество. Вашата страна е пример за редица страни-членки на НАТО с изпълнение на плана за нарастване на военния бюджет до 2% от брутния вътрешен продукт за целите на отбраната, заяви Марк Еспър и отбеляза общите интереси на двете страни в региона на Черно море.

Картата е продължение на споразумението за военно сътрудничество от 2006 г. В момента шест американски изтребители F-16 охраняват българското въздушно пространство (Air Policing) съвместно със своите български колеги.

Отделно от това Програмата за Чуждестранно военно финансиране (Foreign Military Financing) на Държавния департамент вече е в ход. За настоящата финансова година са отпуснати 15,4 милиона долара в подкрепа на изграждането на критични способности на българските въоръжени сили. Осем милиона долара от тези средства ще бъдат използвани за подпомагане създаването на Център за киберзащита в България. В министерството на отбраната ще има специален съветник по киберзащита.

810 000 щатски долара са заделени в подкрепа на обучението и оборудването на български вертолетни екипажи за подпомагане на антитерористични и други операции. Министерството на отбраната на САЩ отпуска повече от 11 милиона долара за подпомагане на български военноморски операции в Черно море. 1,7 милиона долара за различни видове обучения.

Само през последните шест месеца програмата за хуманитарна помощ на Европейското командване на САЩ дари тестови комплекти и друго оборудване на стойност близо 90 000 долара, за да помогне България в борбата й срещу пандемията COVID-19. Тази година програмата за хуманитарна помощ вложи над 400 000 долара в различни проекти в България.

ДЪРЖАВНИЯТ ДЕПАРТАМЕНТ

Работната програма на българския министър продължи в Държавния департамент на САЩ с две срещи - с помощник-държавния секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл и с помощник-държавния секретар по политико-военните въпроси Кларк Купър.
По време на срещите бяха коментирани въпроси на сигурността в региона на Черно море, Западните Балкани и Близкия Изток; разширеното присъствие, увеличение на мащаба и интензитета на съвместните учения и тренировки в рамките на съществуващото от 2006 г. Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. 
Министър Каракачанов потвърди българската позиция за интеграцията на държавите от Западните Балкани в Европейския съюз, като изтъкна забавянето при изпълнението на някои от поетите от страна на Република Северна Македония ангажименти по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, с което се създават затруднения в развитието на двустранните отношения.