"Деветте проекта за модернизация на армията по европейската програма SAFE са незадоволителни, тъй като на практика те изключиха участието на българските компании и фирми от отбранителната ни промишленост", заяви президентът Илияна Йотова на конференция, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения.
Йотова говори за 9-те големи военни проекти, по които ще се финансират покупки на техника със заеми по европейския инструмента SAFE за 3,2 млрд. евро. Планирано е да се придобият 7 нови трикоординатни (3D) радара, брегови противокорабен ракетен комплекс от САЩ, френски самоходни артилерийски установки (САУ) "Сезар" (Caesar), германски наземни системи за противовъздушна отбрана "Ирис" („IRIS"), 155 мм снаряди, транспортни средства, залпови ракетни системи, дробове.
Президентът и върховен главнокомандващ се възмути, че в проектите не участва българската отбранителна промишленост, но за да стане това, предприятията трябва да кандидатстват с проекти. Засега никой не се престрашава да кандидаства самостоятелно. Отделни звена и компании се задоволяват с бъдещи съвместни предприятия с германската "Райнметал" или с различни дейности, свързани с обслужване и поддържане на проектите по придобиване на F-16 и бронираните машини "Страйкър".
По думите на Йотова, от Европейската комисия все пак са дали уверение, че ще има втора част на програмата, SAFE+, в която ще могат да се включат български компании. „България може да се превърне в технологичен център в тази нова политика на ЕС“, коментира Йотова. Тя подчерта, че модернизацията на армията не трябва да бъде разкъсан процес, а постоянно усилие с ясни приоритети.
Илияна Йотова отбеляза, че заради войната в Украйна Черноморският регион се е превърнал в централна тема в европейския дневен ред. "Категоричен противник съм на територията на Черно море, на ареала му, да се гледа само като на милитаризираща се зона. Черно море е изключителна придобивка - географска, природна за България", заяви президентът Илияна Йотова в изказването си и пред участниците в конференцията „Към споделена регионална сигурност за мир, стабилност и сътрудничество на Балканите и Черно море“.
По думите на държавния глава трябва много внимателно да гледаме как ще се развиват нещата от тук нататък, за да не сложим веднъж завинаги край на туризма, на индустрията, която се заражда по бреговете на Черно море, която осигурява социален поминък и доходи на населението.
"За България, като държава член на НАТО и като черноморска страна укрепването на морската сигурност е очевиден стратегически приоритет. Съвместно с Румъния и в тясно сътрудничество напоследък с Европейската служба за външна политика, с Европейската комисия, развиваме концепцията за създаване на Център за морска сигурност в Черно море", посочи Йотова.
Целта е създаване на гражданска мрежова структура с аналитични функции, базирана на съществуващия интелектуален, експертен и институционален капацитет на двете държави. В своята дейност Центърът ще се фокусира върху повишаването на ситуационната осведоменост, защитата на морската инфраструктура, противодействието на хибридните заплахи и реагирането при бедствия и екологични кризи, обясни президентът. Инцидентите с дронове през последните дни показвали нуждата от такъв Център.
От години България и Румъния се съревновават къде да е въпросният център, но от последните месеци става ясно, че засега Румъния има предимство.
