Ключова промяна за стажа за пенсия се прокарва през задния вход. За това алармира омбудсманът Велислава Делчева, която призова между първо и второ четене на закона за бюджета за 2026 г. да бъдат преразгледани предложените от "Прогресивна България" промени в Кодекса на труда. Те са записани в преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон и засягат начина на изчисляване и признаване на трудовия стаж, както и механизма за определяне на минималната работна заплата.
Според омбудсмана подобни ключови промени не трябва да се гледат в рамките на бюджетната процедура, а да бъдат самостоятелно обсъждани, защото са най-съществените от приемането на Кодекса на труда досега и имат пряко отражение върху основни трудови и социални права на гражданите. Те променят из основи действащия модел за изчисляване на трудовия стаж, особено за работещите на непълно работно време - ако досега лице, работещо по трудов договор на 4 часа дневно в продължение на една календарна година, придобива 1 г. трудов стаж, занапред (според предложенията на ПБ) ще му се признават 6 месеца трудов стаж. Според омбудсмана това може да засегне значителен брой работници и служители, вкл. родители на малки деца, хора с трайни увреждания, пенсионери, учащи се и всички, за които непълното работно време е единствената възможност за заетост.
Делчева подчертава, че липсва оценка как промените биха се отразили върху правото на платен годишен отпуск, допълнителния платен отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетенията, условията за заемане на длъжности, за които законът изисква определен трудов стаж, както и върху всички останали права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж. Не е ясно и как ще се изчислява стажът за лицата, работят едновременно по повече от едно трудово правоотношение, смята още тя. Обръща внимание и на липсата на преходна уредба, която изрично да предвиди, че новият начин на изчисляване на трудовия стаж ще се прилага само за стажа, придобит след влизането в сила на закона, за да има предвидимост.
Омбудсманът е сериозно резервирана и към предложението през 2026 г. да бъде спряно действието на механизма за определяне на минималната работна заплата. Според нея подобна мярка трябва да има изключителен характер и да бъде подробно мотивирана, защото засяга доходите на най-нископлатените работници. "Едновременно със замразяването на минималната работна заплата законопроектът предвижда увеличение на минималните осигурителни доходи и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което създава риск от нарушаване на баланса между политиката по доходите и осигурителната политика", смята тя.
