Медицински работници опънаха палатки през здравното министерство, след като чуха параметрите на подписания национален рамков договор между Българския лекарски съюз и НЗОК.

„Нашите искания ще продължат и е крайно време да изхвърлим думата протести. Крайно време е да заявим нашето право – да сме автономни професионалисти, които свободно да договарят своята позиция в системата на здравеопазването - заяви пред БГНЕС Бойка Анастасова, съпредседател на Асоциацията на физиотерапевтите. - Протест? Не виждам срещу какво да протестирам. Това, което правя е да заявявам, което ми се полага и по Конституция“.

По рано днес в здравното министерство бе подписан националният рамков договор, по който ще работи здравната система в следващите три години. В него е записано, че болничното заведение не може да заплаща по-малко от 80 на сто от половината от месечния му приход за заплати на лекари и специалисти по здравни грижи. Тези 80% ще се делят в съотношение 64% за лекари и 36% за специалисти по здравни грижи.

"Ако приходите на лечебното заведение са 1 млн. лв., от тях не по-малко от 500 хил. лв. трябва да отидат за разходи за персонал. От тези 500 хил. лв., не по-малко от 80%, т.е. 400 хил. лв. ще отидат за възнаграждения на професионалистите по здравни грижи и лекарите при съотношение 1:1.6", заяви здравният министър Кирил Ананиев, цитиран от БГНЕС. Здравният министър даде и друг пример: ако медицинската сестра взима 1000 лв., лекарят ще взима 1600 лв., като уточни, че и при двете суми говорим за „не по-малко“.

Кирил Ананиев изрично подчерта, че в случая става въпрос за формиране на разходите за възнаграждения като цяло на професионалистите по здравни грижи и на лекарите. Конкретните заплати на медицинските специалисти в отделните лечебни заведения ще се определят на база вътрешните правила, одобрени от колективния орган и от самото ръководство на болниците. Лечебните заведения ще са длъжни да представят тези свои вътрешни правила на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и ако тя установи, че не се спазват правилата, независимо от формата на собственост, ние имаме право да излезем с предписания и да отстраним това несъответствие, обясни Ананиев.

Към момента около 90% от държавните болници вече са покрили началните основни заплати по Колективния трудов договор. От останалите държавни лечебни заведения има уверение, че при тези правила и при увеличените приходи, които ще имат от болничната дейност, ще постигнат нивата, заложени в КТД, обясни министърът.

Предстои промяна в Закона за лечебните заведения, така че новите правила за формиране на разходите за персонал да важат за всички болници, включително и частните, обясни д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на НЗОК. По думите му разходите за администрация и друг персонал в лечебните заведения също ще се разпределят по вътрешни правила. „Това, което подписахме днес, дава тласък за решаване на проблема. Още през февруари-март, когато започнат да действат и видим какво се случва, ако трябва ще се коригираме, включително и разпределението, но трябва да бъдат достигнати минималните нива в колективния договор. Всичките ние ги очакваме и предполагам, че това ще се случи“, посочи още д-р Кокалов.

С рамковия договор са увеличени цените на 251 клинични пътеки и 7 процедури средно с 14%. Намалени са обемите със 7 на сто. Според clinica.bg най-голямото увеличение е при пътеки за тежки диагнози, по които се лекуват малко на брой пациенти. При често срещаните заболявания има по-нисък ръст.

Общо системата ще разполага с над 4.7 млрд. лв. догодина. За лекарства бюджетът е 1.2 млрд. лв. За болници са предвидени над 2.235 млрд. лв., което е с 233 млн. лв. повече в сравнение с тази година. За дентална помощ са предвидени 180 млн. лв.