С рядко единодушие парламентът реши да отхвърли предложение на правителството, с което в законодателството се въвежда понятието „концесия в областите отбрана и сигурност”. Необичайната идея е вкарана в обширен проект за промени в Закона за концесиите, с който се въвеждат изисквания, произтичащи от европейски директиви.

С правителствения проект се изменя разпоредба, която в момента гласи, че законът се прилага и „за концесия, която независимо от предмета й включва, изисква или съдържа класифицирана информация”. Сега Министерският съвет предлага в същия текст да се запише, че законът се прилага и за „концесия в областите отбрана и сигурност“.

По-надолу се посочва, че подобни концесии обхващат: доставка на военно оборудване; доставка на чувствително оборудване, тоест, такова, което включва класифицирана информация; строителство и услуги, свързани със споменатите типове оборудване; строителство и услуги за специфични военни цели.

В мотивите към законопроекта е записано, че е извършен анализ на разпоредбита на действащия Закон за концесиите. От анализа станало ясно, че „така, както са дефинирани концесиите с класифицирана информация, е възможно да се приеме, че обхватът им е по-широк от концесиите в областта на отбраната и сигурността” съгласно европейските директиви. „За да се предотврати възможността да се твърди несъответствие с посочените директиви, навсякъде в Закона за концесиите понятието „концесия с класифицирана информация“ е заменено с понятието „концесия в областите отбрана и сигурност“”, аргументират се вносителите.

Предложението обаче силно смути депутатите от всички цветове. От ГЕРБ откровено признаха, че са изненадани, и обещаха въпросната разпоредба да отпадне, като на нейно място бъдат внесени други, които да съответстват на евродирективите, без да повдигат въпроси и съмнения. „Думите „концесия”, „отбрана” и „сигурност” не вървят в едно изречение”, обяви депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

Противопоставиха се и от ДПС, които направо определиха предложението като „поредното предизборно, популистко, калпаво законодателство”. „Ние от ДПС, като либералнодемократична партия, сме за раздържавяване на икономиката. Но това трябва да става в определени граници. Свободното икономическо развитие не изисква отдаване на концесия на националната сигурност”, коментира депутатът от движението Джейхан Ибрямов. Той прехвърли дебата на политически релси като задочно попита министъра на отбраната Красимир Каракачанов дали държавата възнамерява да отдава на концесия летища и пристанища, които се ползват за военни нужди. „Това автоматично навява мисли за корупция в огромни размери”, обвинително каза Ибрямов.

Думите му провокираха депутата от ВМРО Милен Михов, който скочи да защити своя лидер и военен министър Красимир Каракачанов. Михов определи критиките към законопроекта като внушения и манипулации. „Радвам се, че споменахте за пристанища, защото във вашите уста пристанища влизат много близко до Черноморско крайбрежие, до плажове, а оттам думичката "Росенец" просто се набива на очи. Аз мисля, че бреговата линия на България е стратегическа и публична държавна собственост, и вие трябва да дадете пример, и да я върнете на държавата за нуждите на отбраната”, жегна той Ибрямов, като напомни за сарая на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган при Росенец.

От БСП също се присъединиха към гласовете срещу правителственото предложение. Соцдепутатът Таско Ерменков напомни, че в миналото с ирония е говорил, че може да дойде време да се обсъжда концесия на отбраната. И атакува вносителя: „Кой си позволи да направи връзка между концесия и отбрана? Нещо, което е абсолютно несъвместимо, което е изключително национална отговорност. Дали този, който го направи, ще има очи да застане пред обществото и да каже: „Аз съм този, който предложи да има концесия в областта на отбраната” ... Трябва да потърсим кой си позволи да направи това нещо и да му потърсим отговорност.” „Министерският съвет. Пише го”, лаконично му отговори Валери Симеонов от „Обединени патриоти”, който водеше пленарното заседание.

В крайна сметка, законопроектът беше одобрен на първо четене. Водещите парламентарни групи обаче се ангажираха текстът, който толкова ги възмути, да отпадне на второ четене.