По всичко личи, че и парламентът ще бъде включен в протакането и опитите Борислав Сарафов да бъде задържан на поста изпълняващ функциите главен прокурор въпреки закона и въпреки разпорежданията на Върховния касационен съд, че след 21 юли той няма легитимност като такъв.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев обяви днес, че в дневния ред да заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет, което той ще свика следващия четвъртък, ще бъде включена точката да се поиска от Народното събрание да тълкува "спорните текстове от Закона за съдебната власт, свързани с мандатите на изпълняващите функциите главен прокурор и председателите на върховните съдилища". Почти сигурно е, че мнозинството в съвета, доминирано от Сарафов, ГЕРБ и ДПС на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, ще гласува за отправяне на искане за тълкуване. Веднага може да се предположи, че парламентът изобщо няма да бърза да му отговори.
Всъщност текстът на закона изобщо не е спорен, още повече, че и Върховният касационен съд го разбира еднозначно. Нормата ясно казва, че "при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите". Този текст беше вкаран в Закона за съдебната власт преди по-малко от година, като намерението на депутатите беше да не позволяват прокуратурата и върховните инстанции да бъдат ръководени безкрайно от уж временни шефове.
Борислав Сарафов беше определен за изпълняващ функциите главен прокурор на 16 юни 2023 г. след уволнението на Иван Гешев. Георги Чолаков пък стана изпълняващ функциите председател на Върховния административен съд през ноември м.г., доста на ръба на закона, когато изтече 7-годишният му мандат на титуляр. И за двамата беше пределно ясно, че на 21 юли тази година трябва да освободят постовете, тъй като тогава изтичат шестте месеца от влизането в сила на законовите промени.
Вместо това обаче Чолаков само излезе в отпуск, а Сарафов не е спрял да се вихри във всякакви срещи, пътувания и форуми, като включително в началото на тази седмица беше домакин на събиране на главни прокурори от Балканите. По време на това събитие редом до него седнаха премиерът Росен Желязков и правосъдният министър Георги Георгиев, явно легитимирайки го въпреки разпорежданията на Върховния касационен съд. По-рано прокуратурата излезе със скандална позиция, с която обвини съда, че постановява политически актове и даде да се разбере, че няма да се съобразява с тях, а Сарафов си остава на поста.
Вчера Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет продължи сюжета, като реши да даде по 3 дни на всеки съдия от Върховния административен съд по ред на старшинството им, да си каже дали е съгласен да стане временен председател. Тъй като съдиите във ВАС са близо 100, това може да продължи около година.
YouTubeВ момента законът забранява Висшият съдебен съвет да избере титулярни главен прокурор и шеф на ВАС, тъй като самият съвет е с изтекъл мандат от октомври 2022 г. Половината от състава му трябва да бъде подменен от парламента, а другата половина - от съдийската и прокурорската гилдия.
В Конституционния съд пък виси дело №5/2025 г., образувано по искането на състав на Върховния административен съд, помолен от Сарафов, за обявяване за противоконституционна на забраната Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира тримата големи в съдебната система, както и на прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор.
Магистрати коментираха пред "Сега", че натискът върху КС да се произнесе в полза на Сарафов по това дело е огромен.
