След вчерашното бурно заседание на социалната комисия, днешното финално гласуване на промените за минималната заплата в Кодекса на труда започна със скандал. Темата отново е неясният характер на текстовете за критериите, които предлага правителството като постигната договорка между синдикати и работодатели. Промените в един от най-фундаменталните ни закони се гледат на второ четене от почти празна пленарна зала. Нервите са доста опънати, включително и защото председателят Михаела Доцова отброява секунди в изказванията на опозицията, като прекъсва изказванията им, без да прави забележки за надхвърляне на времето на депутатите от ПБ.
Депутатът Стела Николова (ДБ) откри дебата с хвърчащия лист, който вчера получиха депутатите в комисията от социалното министерство. На него са изброени истинските показатели, които ще се ползват за определяне на минималната заплата. Така в текстовете за Кодекса пише, че ще се ползва издръжка на живота, а в наредбата – че ще се ползва средногодишното изменение в индекса на цените от малката потребителска кошница. "Ето това ни карат да подпишем – празен лист. Концентрацията на власт в Министерския съвет означава, че 500 000 българи ще гадаят какво сънува Гълъб Донев", възмути се Николова. Средногодишното изменение на цените противоречи на формата на другите критерии – увеличението на заплатите, а производителността на труда ще се изчисли по средното й годишно увеличение за последните 10 г.
"Този лист сигурно е само във вашите чанти. А ние ще гласуваме доклад", отвърна на обвинението Мария Тодорова (ПБ). "Не, ние ще гласуваме закон, а Министерският съвет ще гласува наредба, която ще нарушава закона", посочи Стела Николова. Въпросният лист втори ден е ябълка на раздора – виждали са го само неколцина депутати, а социалното министерство така и не го внесе в деловодството, за да добие публичност. Председателстващата Михаела Доцова се измъкна от искането с твърдението, че се иска от нея да се правят неща, които не са уредени в процедурните правила за работата на парламента.
Друг голям проблем с новия механизъм е използването на сравнително стари данни за определяне на минималната заплата – за 2027 г. например ще се ползват данни за малката потребителска кошница за 2024/2025 г. и данни за производителност на труда до 2016 г. назад. Как ще се реагира при рязка промяна в ситуацията, попита Илиана Жекова от ГЕРБ. Няма яснота и как ще се използва новата оценка за адекватност на минималната заплата, която ще се прави веднъж на три години. Какво ще се прави, ако оценката установи, че в минал период минималната заплата е била неадекватна, беше друг въпрос, който повдигна Жекова.
Кои са спорните текстове
Минималната заплата вече ще се определя до 15 август на текущата година, като се вземат предвид следните критерии:
1. покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот;
2. общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
3. темп на растеж на работните заплати;
4. дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.
Очаквайте подробности
