Повече тежест на производителността на труда и медианната заплата, защитен механизъм като безработицата, регионални коефициенти – това са някои от препоръките в първите експертни коментари на новата формула, по която ще се определи минималната заплата за 2027 г. Изключително интересни бележки по темата направиха днес в ефира на БНТ Адриан Николов от Института за пазарна икономика и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива. И двамата отбелязаха, че макар да не е оптимална, новата формула е добър компромис на фона на старата, която беше определена като "изключително опасна" от Михаил Кръстев.
Очаква се утре правителството да приключи преговорите със синдикатите и работодателите по новия механизъм за определяне на минималната заплата. Вероятно е след срещата на работната група да се чуе и новият размер на най-ниското възнаграждение за 2027 г., като се знае към момента по твърдения на участници, че то ще е между 620,20 и 667 евро. Неизвестната величина е медианната заплата – слабо познат индикатор у нас, тъй като НСИ го мери само веднъж на четири години. Утре от статистическия институт трябва да представят данни, а за следващата година се очаква да се започне регулярно наблюдение.
Що е то медианна заплата
Медианната заплата се приветства като по-добър показател за реалното състояние на икономиката от средната заплата. Михаил Кръстев даде следния пример какво представлява тя спрямо средната заплата:
"Ако имаме фирма с 10 служители и девет са с 1000 евро заплата, а един е на 20 000 евро, то средната здаплата би била 3000 евро (по-точно 2900 евро – б.р.). По старата формула минималната заплата трябва да е половината от средната. Но така тя ще е по-висока от заплатата на девет от десет служители. София е този десети човек. София изкривява статистиката, затова средната заплата е толкова висока, затова и нивото на минималната заплата беше толкова неадекватно – до 75% от средната в някои области. Медианната заплата е заплатата на петия човек, тя показва реалното средно ниво във възнагражденията".
По-рано тази седмица председателят на НСИ Атанас Атанасов описа медианната заплата като стойността, която разделя наетите лица на две равни по численост групи – половината получават заплата, равна на или по-ниска от тази стойност, а другата половина – равна на или по-висока от нея. За разлика от средната заплата, медианата не се влияе съществено от много високите или много ниските възнаграждения, затова и се смята за по-коректен мерител на средното ниво на възнагражденията.
В избраната от работната група формула ще се ползва и ръстът на средната заплата. Така обаче, посочи Адриан Николов, два индикатора от една и съща група – заплати, ще формират 50% от минималната заплата. Той отбеляза и факта, че правителството ще ползва на първо време малката потребителска кошница за ръста на цените, а това означава и по-бавната инфлация, тъй като доста групи стоки и услуги не влизат в нея – например хотелските нощувки.
Експертът от ИПИ предложи и да се включи защитен механизъм като нивото на безработицата, който да ограничава ръста на минималната заплата при много негативна динамика на пазара на труда.
Силистра или София
И Николов, и Кръстев коментираха огромните регионални различия в доходите по области. Вече наблюдаваме почти тройно разминаване на заплатите между най-развитите и най-слабите области, затова и регионални коефициенти биха били много полезни, коментира икономистът от ИПИ. Той отбеляза, че в момента отношението на актуалната минимална заплата към равнището на средната в най-слабо развитите - Силистра, Хасково, Кюстендил, Северозапада, е абсурдно. "Там очакваме най-ниско производителният работник да произвежда поне 75% от средния, а това няма как да е възможно", посочи Николов.
Старата срещу новата формула
Двамата експерти коментираха и пораженията от старата формула, за да парират опитите да се правят сравнения с това колко щеше да е минималната заплата при нея ("Продължаваме промяната" и Корнелия Нинова специално ги отбелязаха вчера). По новата формула се очаква ниво до 667 евро, докато по старата сумата щеше да е доста по-висока – 690,44 евро.
"Трябва ясно да осъзнаем, че минималната заплата не може да расте с темповете, които бяха досега. Тя да е на ниво 80% от средната е икономически нонсенс. Трябва да осъзнаем нанесените вреди – минималната заплата в цели области се превърна в административна забрана за труд, защото един бизнес спира да оперира или прави заходи към сивата икономика", коментира Михаил Кръстев.
Николов допълни и влиянието върху младежката безработица. "Когато сложим минимална заплата с такъв бърз растеж, обикновено той е съпроводен с увеличение на младежката безработица - защото този млад неопитен работник трябва да произведе поне минимална заплата заедно с осигуровките. Другите резултати са отпадане на нискоквалифицираните работници и ръст на сивата икономика, защото преди имахме сериозно отстъпване на сивата икономика, а сега имаме задържане, което очевидно се дължи и на мнималната заплата", обясни той.
Далечното бъдеще
"Най-добрата минимална заплата е тази, която я няма. В най-развитите европейски икономики, където има добре работещ социален диалог, нямаме национална минимална заплата. В Германия, Швеция има секторни заплати, има силно синдикално представителство и договорки между синдикати и работодатели на база производителност на труда, стандарт на живот, състоянието на бизнеса. Това е моделът, към който трябва да се движим - модел, при който държавата се отдръпва от тази регулация и казва: "Аз вярвам, че работодателите и синдикатите са достатъчно зрели и развити да се договорят сами", заключи Адриан Николов.
