Музата на Висоцки Марина Влади почина на 88-годишна възраст, цели 46 години след трагичната кончина на любимия си.
В деня на нейната смърт, настъпила след дълъг и наситен живот, нека си спомним шегаджийската песен-фейлетон "Бал-маскарад", в която поетът споменава Марина Влади няколко години преди реалната им среща.
Двамата артисти се срещат за пръв път през юли 1967 на Московския международен кинофестивал. Песента е написана 4 години по-рано, когато френската актриса Влади е безумно популярна в целия СССР, а Висоцки е малоизвестен артист от театъра (с незначителни роли, няколко пъти уволняван за лоша дисциплина и проблеми с алкохола). По това време - 1963, неговите песни още нямат статус на "полузабранени", просто защото властите понятие си нямат, че в страната расте такъв феномен. Песните му от този период бързо се фолклоризират и разпространяват в младежки компании, но авторът им е известен само в приятелския си кръг.
И в този статус на 25-годишен пиянстващ и безперспективен поет с китара, Висоцки пише песента "Бал-маскарад" - битова сатира за съветския живот, картина-делириум на почивен ден с културна програма за вечно пияния бачкатор, който се явява главен герой на произведението.
Този герой, обикновен съветски работник от строителна или производствена бригада, разбира, че профсъюзът организира културен отдих - бал-маскарад в зоопарка. Жената на бачкатора се въодушевява от идеята, взема назаем хубава рокля от съседката и заявява, че на бала ще блести "като Марина Влади". Както казахме - по това време Марина Влади е неземна богиня от екрана, недостижима парижка красавица. Жената на бачкатора от песента се срамува от мъжа си - непредставителен, простоват и пиян на щайга; тя му заповядва да се облече прилично, ако не - да се прави, че не е с нея. Отивайки на бала в зверилника, главният герой съответно веднага получава от организатора-масовик "маска на алкохолик". Маската определя и по-нататъшното му поведение: той тутакси намира подходяща компания и се напива до умопомрачение. "На троих зазвали меня дяди" (извикаха ме да бъда трети) - сиреч двама си търсели трети, за да си разделят бутилка. Това е социално-икономически феномен на СССР - непознати мъже се събират по трима, за да си разделят разходите за бутилка водка, която се пресушава на мига.
Оттам нататък, в състояние кьоркандил реалността за героя се раздвоява и маскарадът се смесва със света на животните: той почва да вижда две съпруги - две Марина Влади, които се забавляват в компанията на два хипопотама. Героят озверява и застава в засада, впуска се в някакви приключения, за които на другия ден неочаквано го награждават! Оказва се, че той така добре и достоверно е изиграл ролята си "под маска на алкохолик", че се е прехвърлил през оградата и се е озовал при истинските хипопотами.
Песента има различни културни и сатирични пластове, тя осмива т.нар. "културно-масова дейност" - принудително окултуряване на оскотелия пролетариат, организираните "отгоре" правилни развлечения за работническата класа, като разбира се всичко в крайна смерка се обръща на банално животинско пиянство.
Гротескната развръзка пък е издевателство над съветската система за поощрения, в която пиянската простотия се награждава като "активно участие в самодейността" и т.н.
В тази малка абсурдистка пародия Висоцки пророчески споменава бъдещата си жена, знаменитата Марина Влади, която пък разказва следното в спомените си.
Години по-късно, когато вече били женени, Марина Влади научила песента по също тъй абсурден начин - нейните деца от предишни бракове учели руски, отнякъде докопали и разучили въпросната хулиганска песен и я запяли пред майка си, в присъствието на Висоцки. Тя отначало не можела да разбере какво се случва, но по погледа на мъжа си разбрала, че той самият е автор на тази дивотия с раздвоената Марина Влади през погледа и копнежите на пияния съветски пролетарий.
В мемоарите си Влади пише, че като научила и "датата на производство" на песента, изживяла мистичен и културен шок от това откровение: докато тя е покорявала световните сцени, някъде си в неведомия СССР никому известният бъдещ неин мъж, който ще я надмине по популярност, вече е римувал нейното име.
***
БАЛ МАСКАРАД
Сегодня в нашей комплексной бригаде
Прошёл слушок о бале-маскараде.
Раздали маски кроликов,
Слонов и алкоголиков,
Назначили всё это в зоосаде.
"Зачем идти при полном при параде,
Скажи мне, моя радость, Христа ради?"
Она мне: "Одевайся!" —
Мол, я тебя стесняюся,
Не то, мол, как всегда, пойдёшь ты сзади.
"Я платье, — говорит, — взяла у Нади,
Я буду нынче, как Марина Влади,
И проведу, хоть тресну я,
Часы свои воскресные,
Хоть с пьяной твоей мордой, но в наряде!"
...Зачем же я себя утюжил-гладил?
Меня поймали тут же в зоосаде,
Ведь массовик наш Колька
Дал мне маску алкоголика —
И на троих зазвали меня дяди...
Я снова очутился в зоосаде.
Глядь — две жены, — ну две Марины Влади! —
Одетые животными,
С двумя же бегемотами,
Я тоже озверел — и встал в засаде.
...Наутро дали премию в бригаде,
Сказав мне, что на бале-маскараде
Я будто бы не только
Сыграл им алкоголика,
А был у бегемотов я в ограде.
1963












