Quantcast
Седем седмици, които разбъркаха света | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Седем седмици, които разбъркаха света

Руският XIX век приключи на 24 февруари т.г.
4 296
 ЕПА/БГНЕС
Руските ракети сложиха край на славянофилските и почвенически халюцинации от времето на братята Аксакови

Как ще изглежда светът след войната в Украйна? Това е въпросът, който вече месец и половина изкушава политици, анализатори, журналисти и разбира се пропагандите от двете страни на фронтовата линия. Краят на тази трагедия е неясен, прогнозите са предпазливи, но никога не е прекалено рано да се надникне към очакваното.

От всяка голяма война светът излиза променен. Войната отваря едни хоризонти и затваря други. Гръко-персийските войни (492-449 г. пр. Хр.) затвърдили атинската доминация в Егейско море, но пък отворили вратата за Пелопонеските войни между Атина и Спарта (430-403 г. пр. Хр.). Пуническите войни (264-146 г. пр. Хр.) наложили римското лидерство в античния свят и заличили Картаген от политическата карта. Известна компенсация е споменът за Ханибал като един от най-великите пълководци за всички времена. Трийсетгодишната война (1618-1648) преподрежда религиозно и политически Европа и отваря хоризонта на модерността. Първата световна война отваря вратите за Втората, тя пък – за Студената. Предстои нов и все още неясен ред в света, но дори от хоризонта на днешния ден може да се видят нещата, които войната за няколко седмици преобърна.

  1. Окончателно катастрофира митът за Русия като закрилница и рупор на славянската култура и православието, а заедно с това и официозното руско разбиране за украинците като полународ, а Украйна като полудържава, с която империята може да постъпва, както Тарас Булба със синовете си: „Я тебя породил, я тебя и убью.“  Войната изглежда ще сложи край на славянофилските и почвенически халюцинации от времето на братята Аксакови, мутирали в по-ново време до политинженерни проекти като „Новорусия" и "Русский мир". Иначе казано, руският XIX век завърши на 24 февруари т.г.
  2. Войната показа, че Украйна е Европа, но Русия не е. Засега и сигурно задълго. Под въпрос е дали някога е била. „Почеши руснака – ще откриеш татарин.“ (Л. Толстой, „Ана Каренина“)
  3. Европейският съюз изглежда има политическо бъдеще и единната позиция в защита на Украйна го показа. Противно на очакванията на Путин.
  4. Чрез наложените на Русия санкции моралният императив измести интересите на бизнеса. Макар че балансите са крехки, този път честта все пак се оказа по-важна от ползата. Противно на очакванията на Путин. На този фон, обаче, България не стои добре. „Европейци сме ний, ама все недотам“, както пише Алеко. Войната оголи разломните линии в българското общество. Ясно показа кой кой е, на кого и за какво служи – в политиката и особено в медиите. Иначе казано – получи се неочаквана лустрация. През есента е възможно пак да има избори.
  5. В Мариупол, Буча, на жп гарата в Краматорск и на много други места окончателно катастрофира вградения в няколко поколения разказ за славната, непобедима и дълбоко хуманна руска (Червена) армия – освободителка на народите. Оказа се банда от банални убийци, изнасилвачи и мародери, оставили след себе си хиляди цивилни жертви и помъкнали към родните си места перални, тостери и телевизори. В световните медии трайно се настаниха думи като „руски зверства“ и „геноцид“. Събуди се и спомен за руски мародерства и насилия над цивилни от времето на Втората световна война. Като на победители тези работи им бяха спестявани и дискретно присъстваха само в отделни исторически публикации. Образите на сегашното насилие  ще преследват Русия дълги години.
  6. Войната освети уродливата социална структура на част от т.нар. Руски свят – крадлив и безсмислено богат олигархически елит и мизерно простолюдие извън градове като Москва и Петербург. Свързва ги нагонът към плячка – природни ресурси за едните и покъщина от украинските домакинства за другите. „Если б захотеть одним словом выразить, что делается в России, то следует сказать: воруют“, отговорил Карамзин (1766-1826), когато руски емигранти в Париж го попитали какво става в матушката.
  7. Западните санкции извадиха на показ богатства на руски олигарси. Оказа се, че повечето имат яхти, но не точно яхти, а плаващи дворци. Дали пък не прозира тук някакъв архетип, рудимент от времето на Татаро-монголското робство? При номадските култури богатството е мобилно и пътува заедно с ордата.
  8. Войната показа министър Лавров като палячо („Русия никого не е нападала“), какъвто се оказа и руският патриарх Кирил („Ние сме миролюбива страна и много, много миролюбив, многострадален народ…нямаме никакъв стремеж към война или към това да причиним вреда на другите“, 5 април т.г., Москва). Едва ли това гротескно поведение ще остане без реакция сред православните църкви. То поражда и въпроси относно следването на евангелските норми в църква, за която Родината е идентична с Евангелието, а Путин е нещо като нов Христос. А дали това не е сатанизъм? Не стига това, ами и Мария Захарова изтърси нещо за денацификация на украинския борш.
  9. Авантюрата на Путин в Украйна успя да счупи витрината на т.нар. Руски свят – руската култура. Антизападният патос на руската пропаганда е по същество и антикултурен, доколкото именно просвещенски, т.е. западни идеи и влияния определят в голяма степен лицето на високата руска култура. Колко точно е чисто руското в нея, е въпрос извън предмета на този текст, но той съществува и определено след тази война ще получи нова тяга. Обилната френска реч във „Война и мир“, както и традиционни руски ястия като „Бьов Строганов“ и салата „Оливие“ насочват към някакви изводи. Китайският произход на пелмените и чая също. Естествено, нито Гогол, нито Чехов или Чайковски имат отношение към ставащото днес в Украйна, но определено в бъдещи анализи на тази тема отделни фрагменти от руската култура ще бъдат ползвани с орнаментална цел за илюстриране на една или друга, неглижираща руската самомнителност теза. (Както, впрочем, постъпваме и в момента.) И нека добавим, че точно руската култура се е мъчила да промени онова, което Путин извади на показ.
  10. Според популярния афоризъм на Бисмарк най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. Тази война показа, че в модерния свят не може да се лъже прекалено много. Има едно око, което гледа от небето, снима и поднася неприятните истини. Половин час след ракетния обстрел на жп гарата в Краматорск това беше водеща тема в европейските медии с образ и звук.
  11. Войната съживи образа за фашизма и очертава нов разговор на тази тема – не само, но предимно с руски адрес. Официалната руска позиция за войната, медийната среда и състоянието на руското общество дават обилни аргументи за това. Изрази като „специална военна операция“, „денацификация“ и „демилитаризация“ показват, че в мирогледа на Путин и неговото обкръжение войната е нещо като антисептик. Аналогията с Хитлер е откровена. Модерният фашизъм не е нито ляв, нито десен. Вече има и дигитален фашизъм – обединения на съразмерно примитивни и слабо образовани, но технически грамотни хора, подхранващи чрез социалните мрежи и отделни медии взаимно усещане за сила и значимост.
  12. Впрочем войната промени напълно и представата за социалните мрежи. Превърнаха се в истинско бойно поле. Процесът започна по време на пандемията, но сега доби завършен вид. Можеше ли тази война да се избегне? Някои бяха склонни да се доверят на стара рецепта от вече цитирания Ото фон Бисмарк. „Никога не замисляйте нищо срещу руснаците, защото на всяка ваша хитрост те ще отвърнат със своята непредсказуема глупост.“ Лошото е, че политици, обсебени от деструктивни идеологии, а Путин е точно такъв, не се спират сами. Трябва някой да ги спре.  

Това са част от нещата, които войната за няколко седмици обърна наопаки. Тя все някога ще свърши, ако преди това заедно с нея не свърши и светът. Ако все пак ни се размине, не е ясно как ще изглежда мирът. Вероятно ООН ще трябва да се преоснове и преформатира, ако не изцяло, поне Съвета за сигурност. Не е ясно как ще изглежда Русия след войната, т.е след Путин, защото едва ли някой вярва в неговото политическо бъдеще. Как руснаците (онези „за Путина“) ще понесат истината за извършеното от тяхно име в Украйна, а тя няма да ги подмине въпреки цензурата. Ще успеят ли от режим на „величие“ да преминат в режим на приличие? Ще разбере ли постпутинова Русия, че в модерния свят величието е израз на политически инфантилизъм? Ядрен инфантилизъм.

Новият ред няма как да подмине, макар и със задна дата, разговорите за Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Югославия и други военни зони от последните десетилетия. Защото на „голямата шахматна дъска“ няма невинни.

 

Ключови думи:

култура, авантюра Русия

Още

Увеличават се посещенията в музеи и кина, в библиотеките намаляват

24.05.2022

234
Италия умува над по-тежки санкции за руската култура

18.04.2022

456
Кабинетът се готви да отреже рязко парите за култура в идните 3 години

15.04.2022

2217