Има две новини от изборния ден, които представляват особена перверзия.

Минати са някакви граници, отвъд които публичният ни живот се е превърнал в публичен дом. Или ако се изразим парлевуфрансешки - от много толерантност сме я докарали до maison de tolérance (дом на толерантността, остарял евфемизъм за публичен дом).

Говорим за следното. 

Новина: Делян Пеевски се появи и гласува. 

Новина: Ахмед Доган се появи и гласува.

Разбирате ли - фактът, че публични лица се появяват публично и това е новина, означава, че нашата публичност не е публична. И сравнението с публичния дом съвсем не е просто каламбур, защото както в публичния дом се вършат неща, които не са за пред хора, така и в нашата публичност има хора, които работят в сенките.

Айде, да речем, Доган е почетен председател - това предполага една дистанцираност. На него си му и отива да се прави на мъдрец в абаносова кула, макар че според мълвата мъдрецът няма пълен контрол върху консумацията си, да се изразим деликатно. И тази именно деликатност е причината Доган да живее в нещо като "отдалечено домакинство". Според други мълвящи по кьошетата Доган вече не е точно почетен и още по-малко председател, а изживява дните си като луксозен заключеник. Но това са драми отвъд нашите прости екзистенциални мерки, да ги оставим хората с по-богати чувствителности и банкови сметки. 

Обаче Пеевски. 

Нека си дадем сметка. В деня на гласуването "Дневник" го издебна до изборната му секция, репортерка на медията успя да зададе един въпрос, на който той отговори с небрежна арогантност, но не успя да преброи гардовете му. В репортажите на "Дневник" за събитието няма точен брой гардове, говори се за "кортеж от четири автомобила, два от които на НСО, и голям брой охранители". На въпроса на "Дневник" - защо предпочитате Европейския парламент? - г-н Пеевски отговори с небрежна арогантност, че и българския предпочитал, а сега отива да предпочита европейския. 

Отговорът на г-н Пеевски е нещо като храчка в лицето. Все пак става въпрос за човек, който в рамките на сегашното Народно събрание има общо един присъствен ден, макар в тази сграда да се гласуват закони (за медиите, за банковата несъстоятелност), на които той се води вносител. Къде и как ги пише тия закони г-н Пеевски - негова си работа, това не е известно на обществото, просто защото Пеевски не участва по никакъв начин в публичния живот на страната. Каквото прави - прави го в тишина и мрак, поетично казано. 

Каква е причината да бъде охраняван с две коли на НСО и освен частната охрана да му се осигуряват и държавно платени маймуни? Единственото сравнително разумно обяснение, което ни хрумва, е, че това вероятно е някаква форма на контрол. Маймуните от НСО следят движението и контактите на г-н Пеевски, за да си имат доверие с Образа от огледалото - легитимния министър-председател на България. 

Но това все пак са някакви мутренски отношения - баланс на силите, игра на нерви и търпение, трупане на чувствителна информация, мерки да не се лъжем и прецакваме един-друг в бизнеса... Към това може да се прояви някакво разбиране, но това, пак да кажем, са мутренски въпроси между мутренски личности. 

Тези въпроси не би трябвало да се решават с държавни средства! А със средствата на сводниците и проститутките. Впрочем и те са държавни.