В днешно време не е прието да се говори алегорично, Езоповият език е отживелица и за да те разберат, всичко трябва да се казва възможно най-просто: "Аз съм прост и вие сте прости". Все пак има и остатъци от нещо като "писане между редовете" - когато написаното казва още нещо, което го няма черно на бяло.
Елементът, с който работим днес в пресата, е огънят.
В "Телеграф" огънят от конюшните е прескочил в още две дописки, където виждаме интересни отблясъци на "Пламна етаж от Вила Виктория", информира вестникът, а това станало "След пожар в Ловния парк". Вила Виктория в Ловния парк е свързана с едно от разклоненията на избомбената банка КТБ. Финалът на дописката ни навежда на мисълта, че собствеността във "Виктория" е в правилни ръце: "Бившият ресторант "Ловен парк" бе изцяло ремонтиран и отвори врати в началото на декември 2013 г. и бързо се превърна в едно от любимите места за посещения на софиянци".
В дописката за изгорелите конюшни пък е спазена правдата за ръководната роля: "Премиерът настоя незабавно да ги обявят за културни ценности". Третият пожар също е ВИП: "Пожар изпепели депутатски апартамент".
В "24 часа" и "Стандарт" новината за промяната на статута на конюшните е написана малко безотговорно: "Запалените Царски конюшни стават културна ценност", пишат "Часовете", сякаш това става от само себе си, а не по разпореждане на този, който разпорежда всичко. В "Стандарт" - същата работа: "Царските конюшни стават паметник на културата. Идеята е част от тях да станат музей, в който да се покажат 20 каляски". За този пожар хората се шегуваха, че сигурно е дело на пловдивския клошар, който подпали "Тютюневите складове" в Пловдив - защото развитието е подобно. "Дай, бабо, огънче за културен паметник", обяснява авторка на "Стандарт" парадокса емблематични сгради да стават културни паметници, СЛЕД като изгорят.
Поне в Гърция задържали някакъв за палежите в Атина - разбираме пак от "Стандарт".
