Инфраструктура за пренос на водород се развива два пъти по-бавно от другите чисти
технологии, което създава риск за милиарди инвестиции. Това твърди проучване на Единбургския бизнес университет.
Ръководителят на екипа д-р Дейвид Декер разказва: „Разпределението ще се
превърне в доминиращ разход във всяка система за водород. Дори да станем по-добри в
производството и използването на H2, доставянето му остава скъпо. Става дума изграждане на огромни мрежи от тръбопроводи и инсталации за втечняване, за които са необходими милиарди капиталови инвестиции.“
А водородът е чиста технология, която може да е от ключова важност за сектори като:
Тежката промишленост (стомана и цимент): Производството на стомана е един от най-големите замърсители. Зеленият водород може да замени въглищата в доменните пещи, отделяйки само водна пара вместо CO2.
Химическа индустрия: Водородът вече се използва масово за производство на амоняк (за торове) и метанол. Преминаването към "зелен" вариант ще декарбонизира земеделието в световен мащаб.
Тежкотоварен транспорт: Камиони на дълги разстояния, кораби и вероятно влакове по неелектрифицирани линии. Батериите са твърде тежки за тях, докато водородът предлага голям пробег и бързо зареждане.
Енергетика (съхранение): Излишната енергия от соларни и вятърни паркове може да се превръща във водород и да се съхранява за периодите, когато няма слънце или вятър.
Авиация: Разработват се водородни горивни клетки за регионални полети и водородно базирани синтетични горива за големите самолети.
Освен нуждата от огромни инвестиции в преносни системи препъни-камък са също правилата за безопасност и сложните процедурите за издаване на разрешения, поради което напредъкът е бавен.
Освен това по-голямата част от инфраструктурата за разпределение принадлежи на няколко големи компании, а те не
споделят толкова знания в сравнение с иноваторите в други области на водородната енергия.
„Не можем да имаме H2 икономика без инфраструктура, която да разпределя водорода. Парижкото споразумение от 2015 г. изисква бързо разширяване на технологиите за чиста енергия, въпросът сега е дали политиците и индустрията ще предприемат действия, преди разходите за разпределение да направят водорода неконкурентоспособен“, казва проф. Димитрис Христопулос.
Резултатите показват къде системата за водород е най-уязвима: тръбите, терминалите и инсталациите за втечняване, необходими за безопасно и достъпно транспортиране на водород, изостават. Без развита преносна мрежа производството остава концентрирано в близост до производствените съоръжения, което означава, че по-широката икономика не може да използва водород и ползите за климата няма да се реализират.
Целенасочените политики, стимулите за по-голямо споделяне на знания, създаването на технически стандарти и публично подкрепени демонстрационни проекти биха намалили риска за индустрията и биха ускорили разработването на жизнеспособни решения за разпределение, коментира специализираното издание H2Tech.
