Повече от десетилетие западните страни са начело на "зелената вълна" за икономики с нулеви нетни емисии. Но зад това се крие голям парадокс, пише оilprice.com.
Китай строи най-големите мощности за вятърна и слънчева енергия, бълва електрически превозни средства и е най-големият инвеститор в технологиите за прехода, но Европа, Обединеното кралство и Австралия са тези, които
настояват за по-големи съкращения на емисии и повече ангажименти за нисковъглеродна енергия. В същото време тези държави са изнесли извън пределите си всички дейности, които генерират високи емисии, и тъкмо тези дейности захранват цели икономики.
Да вземем например цимента. Сред първите 10 производители на цимент в световен мащаб няма нито една европейска държава. №1 е Китай, следван от Индия, и далеч след тях Виетнам. Единствената западна държава в списъка са САЩ, на четвърто място, с годишно производство от 90 милиона тона за 2023 г. - при 2 милиарда тона за Китай.
Прехвърлянето на замърсяващи производства от запад на изток
не е нещо ново. То започва преди повече от 30 години и играе ключова роля за превръщането на Китай в една от най-големите икономики в света. Това пренасяне стимулира растежа и на други азиатски икономики като Индия, Виетнам, Индонезия и Турция. Тенденцията за аутсорсинг вече се премества към Африка. Това задълбочава разминаването между доставчиците и получателите на стоките и услугите от изнесените в други страни производства по отношение на енергията, значението на въглеводородите и потенциалния преход към отказ от тях.
През 2024 г.
светът е похарчил 2,4 трилиона долара
за "зелен преход" - включително инвестиции в електрически мрежи, електрически превозни средства, вятърна и слънчева енергия, батерии и енергийна ефективност.
Делът на Китай е 49%. По-голямата част от останалата сума идва от западните страни, защото те са тези, които могат да си позволят подобен вид инвестиции за поетапен отказ от петрола, газа и въглищата. Интересното е, че нито Китай, нито другите икономики, зависими от тежката индустрия в Азия или по света, не се отказват от
въглеводородите.
Аутсорсингът на тежки индустрии като производството на цимент и стомана привързва държавите производителки към тези индустрии и затруднява раздялата им с петрола, газа и въглищата. Само че тук има две важни подробности. Да, Европа е изнесла значителна част от емисиите си от тежката промишленост. Но намалението на общото количество емисии си има цена - унищожаване на собствените тежки индустрии с онези схеми с разрешителни за въглеродни емисии, които правят производството неконкурентно в световен мащаб и дори локално.
Съществува и трети детайл, който е дори по-важен - всички индустрии, рекламирани от застъпниците на прехода, изискват огромни количества материали и продукти, произвеждани от зависимите от въглеводороди
държави с евтина енергия, генерирана от въглища. Основите и конструкциите на вятърните турбини например "гълтат" значителни количества цимент и стомана. Иронията е, че самият енергиен преход частично захранва зависимите от въглеводороди икономики в Азия, Африка и Южна Америка.
Вероятно затова въпреки рекордните инвестиции в нулеви нетни емисии през 2024 г. и продължаващите сериозни инвестиции миналата година
световното търсене на въглища продължи да чупи рекорди,
като достигна приблизително 8,77 милиарда тона през 2024 г. (а след ревизия на данните - над 8,8 млрд. тона).
Търсенето на въглеводороди и енергията, която те генерират за производството на продукти като цимент, стомана и, не на последно място, пластмаси, нараства и заради бума на центрове за данни.
Големите технологични компании, изкуственият интелект и инфраструктурата за него движат западните икономики. Но високите технологии са невъзможни без цимента, стоманата и въглищата. Операторите на центрове за данни не се
тревожат, че съоръженията им черпят денонощно ток, произведен от въглеводороди.
Има нарастващо разделение
между държавите, които залагат изкуствен интелект и авангардни технологии за бъдещия си икономически растеж, и тези, които разчитат на производство на основни материали за своя БВП. Под повърхността обаче именно въглеродно интензивните икономики по същество захранват икономиките с амбиции за нулеви
нетни емисии. Китай съвсем ясно илюстрира неудобния факт, че енергийният преход зависи също толкова много от евтина и изобилна енергия, колкото всяка друга индустрия.
