Тактиката на селекционера Георги Дерменджиев - максимален контрол върху топката и неутрализиране на силните страни на съперника, не е достатъчна да се преборим за място на европейското първенство догодина. Това се видя ясно в двата мача от турнира Лига на нациите. И срещу Ирландия (1:1), и срещу Уелс (0:1) нашите показаха що годе прилична игра, но малко не ни достигна и двата пъти. Грешки при центрирания, физическа отпадналост в тима ни, много по-голяма от тази на съперниците...

А това може да ни изиграе лоша шега и в далеч по-важния мач - срещу Унгария на 8 октомври в София от плейофите за Евро 2020. Още повече, че съперникът ни демонстрира добра форма на старта на Лига на нациите. Победата с 1:0 в гостуването срещу Турция бе последвана от нелош мач при загубата с 2:3 от Русия в Будапеща. В него унгарците показаха отлична кондиция, а и характер, като губиха с 0:3, но за малко не стигнаха до равенство.

Това е ясен знак за нашите национали и Дерменджиев - унгарците ще накажат и най-малките ни грешки, заради това себераздаването не трябва да води до пълно окапване още преди края на мача. В това отношение още не сме готови напълно да изиграем този бараж. А камо ли да мислим за евентуален следващ - срещу Исландия или Румъния, да не говорим за самото европейско първенство...

България вече имаше една репетиция преди домакинството срещу Унгария - контролата с Беларус (0:1) през февруари. Тя мина неуспешно. Сега втората и третата репетиции не вдъхнаха по-голям оптимизъм. С изключение, че играта сега бе малко по-прилична. Но дотолкова.

Какво може да се промени в следващия месец? Може да се надяваме само на малко повече острота и вариативност в атака с връщането на възстановения от COVID-19 Кирил Десподов и излекувания от травма Мартин Минчев. В защита стискаме палци този път да няма проблем с идването на Васил Божиков от "Слован" (Братислава), а капитанът Петър Занев и Георги Терзиев да бъдат на линия. С тях тримата нещата в отбрана трябва да заприличат. Дано и Симеон Славчев се възстанови, а Георги Миланов успее да намери нов клуб и да заиграе редовно. 

Дотук обаче отново сме в сферата на пожеланията и надеждите късметът да е в полза на тима на Дерменджиев. Това за плейоф не стига, а за европейско - съвсем. Умря и надеждата, че Ивелин Попов все пак ще се притече на помощ. Дори и да бе премислил, той лекува травма, която няма да му позволи да играе. За капак ще сме и пред празни трибуни, което до голяма степен ни отнема домакинското предимство.

На какво остава да се опрем? На надеждата, че младият ни тим няма да прегори. Че поне няма да стоим по-зле на терена, в сравнение с мачовете с Ирландия и Уелс. Че лидерите (Занев, Божиков, Неделев, Десподов) ще влязат в ролята си. Че всички ще осъзнаят отговорността и ще бъдат като колектив на терена (нещо, което хронично ни липсва в А-тима). Че всякакви съображения ще бъдат загърбени и в състава ще бъдат повикани най-добрите в момента, включително пренебрегваният Андрей Гълъбинов - все пак той ще играе в Серия А със "Специя"! Всичко това ще даде една крехка надежда срещу Унгария. Все е нещо - ако имахме по-силни козове, вече да бяхме се класирали на Евро 2020.