Медия без
политическа реклама

"Чарлтън" разгромява Франция заради фашизма

През 1937 г. лондонският клуб замества Италия за контрола на "Парк дьо Пренс"... и я печели с 5:2

"Атлетичният тим на "Чарлтън" показа на нашите "Сини дяволи" как се справяме с футбола", гласи заглавието на списание "Мач" в обширния репортаж от "Парк дьо Пренс".
Match
"Атлетичният тим на "Чарлтън" показа на нашите "Сини дяволи" как се справяме с футбола", гласи заглавието на списание "Мач" в обширния репортаж от "Парк дьо Пренс".

Историята за най-необичайния мач на "Чарлтън Атлетик" всъщност започва без този отбор. Тя започва през март 1937 г. във Виена, където мач между националните отбори на Австрия и Италия е прекратен в 73-тата минута заради нарастващото насилие на терена и засилващата се злоба по трибуните.

Към този момент от двубоя, описан от английските вестници като "един от най-враждебните, виждани някога", трима италианци куцат, един австриец е изнесен на носилка с травма, друг е изгонен, а разгневените "адзури" не разрешават изпълнението на пряк свободен удар. "И двата тима имаха висок боен дух, но той беше по-скоро политически, отколкото спортен - пише тогава "Гардиън". - От самото начало нарушенията и споровете следваха бързо един след друг."

Извън игрището мачът попада във фокуса на антифашистки демонстрации. "Показването на фашисткия поздрав раздразни около 40 000 души по трибуните и се чуха много освирквания и възгласи "Долу Италия" и "Долу Мусолини" - пише "Таймс". - Твърдата игра на полето само влоши нещата. Разправиите и размяната на удари между играчите бяха акомпанирани от гневни крясъци от тълпата."

При положение че

 

политическото напрежение в Европа през 30-те години на ХХ век нараства

 

бавно към своята експлозивна кулминация, подобни сцени не са никак непознати. "Нашият национален отбор беше участник в епизод на омраза, дори и само като жертва - пише италианският в. "Ла Стампа", сваляйки вината от своите. - Но ние не сме изненадани, защото нашите отбори от години се борят срещу насилието на съперниците и враждебността на техните поддръжници. Нашите герои са свикнали с противници, които се интересуват повече от пищялите, отколкото от топката."

Относно враждебността на запалянковците италианската преса не греши - тя се е превърнала в проблем на много от гостуванията на Италия. А следващият мач на "скуадра адзура" трябва да бъде игран следващия месец в Париж, където местният Народен фронт - алианс от леви партии, се кани да проведе организирани протести. Разтревожена за сигурността на футболистите си, италианската федерация изпраща своя генерален секретар да оцени ситуацията на място. Той заплашва да оттегли отбора, французите първоначално успяват да го успокоят, но в крайна сметка мачът е отменен с 48-часово предизвестие.

Италианците казват, че французите отказват да играят. Французите настояват, че е обратното. По всичко изглежда, че решението е взето от президента на италианския олимпийски комитет Акиле Стараче, който е и секретар на Националната фашистка партия.

"Стадионът щеше да е пълен с хиляди италианци, отправящи фашистки поздрав с опъната ръка, и хиляди поддръжници на френския Народен фронт, показващи свит юмрук - пише тогава "Франс прес". - При такива обстоятелства щеше да е невъзможно да се предотврати бунт, който да доведе до най-тежки международни последствия."

Генералният секретар на френската футболна федерация Анри Делоне незабавно се ангажира да намери алтернативен съперник на "петлите". Предложени са Белгия, Нидерландия и Германия, като

 

за няколко часа дори изглежда, че "маншафтът" е съгласен да се отзове

 

Но това съвсем не успокоява Народния фронт. И тогава, в следобеда на 9 април - два дни преди насрочената дата за мача в Париж, е съобщено, че е осигурен противник. По неведоми пътища това се оказва... "Чарлтън Атлетик".

Как точно става това, остава мистерия. "Мога да кажа, че ако някой успее да напише пълната история за светкавичните и в крайна сметка успешни преговори от двете страни на Ламанша за уреждането на двубой Франция - "Чарлтън", това ще бъде онова, за което американците възклицават с "уау" - така е описана ситуацията от тогавашния футболен кореспондент на "Дейли Хералд" Клифърд Уеб.

При цялото уважение към английския клуб това изглежда като един вид падение за Франция. "Очевидно мач срещу "Чарлтън Атлетик" няма същия чар като двубой между две нации - пише френското сп. "Мач". - Липсва онази страст, която кара всеки играч да надскача възможностите си заради заложената чест на знамето. Но мач между страхотен английски тим и нашия собствен отбор все пак представлява интерес за ценителите."

Най-продаваният вестник във Франция в онези дни - "Пари Соар", подхранва анонса за сблъсъка, посочвайки, че "британските тимове имат двойно предимство заради превъзходната техника и забележителния отборен дух", и настоявайки, че "точно в момента "Чарлтън" е най-атрактивният отбор в Англия".

Тогава "Адикс" наистина се наслаждават на най-добрите дни в клубната си история: през 1935 г. тимът е спечелил титлата в Трета дивизия "Юг", през 1936 г. завършва втори във Втора дивизия и е устремен към второто място в Първа дивизия,

 

оставило 1937 г. като най-силната за "Чарлтън" и до ден днешен

 

Мачът срещу Франция трябва да е на "Парк дьо Пренс" на 11 април, неделя. В събота обаче "Чарлтън" има домакинство срещу "Хъдърсфилд" в английското първенство. Отборът на Джими Сийд печели с 1:0 (гол на Дон Уелш в първата минута), след което хваща нощния ферибот с влака Лондон - Париж. На следващата сутрин играчите се настаняват в хотел, колкото да се освежат и преоблекат, а следобед излизат на терена и... разгромяват Франция с 5:2.

Напук на трескавото разписание именно англичаните са по-свежи и в началните, и в заключителните моменти на мача в Париж. Пред около 30 000 зрители "Чарлтън" повежда с 2:0 с голове на Джордж Тадман и Дон Уелш, Франция успява да изравни преди почивката чрез Емил Вейнант и Люка Фруктуозо, но гостите вкарват нови три гола в последните 10 минути - разписват се Харолд Хобис, плюс Тадман и Уелш за втори път.

Репортерът на "Мач" Марсел Росини е особено впечатлен от Хобис, когото описва като "художник с топка". "Чарлтън" изнесе на играчите ни прекрасен урок по ефикасен футбол - пише той. - При тях нямаше излишни движения, нямаше безсмислен дрибъл. Като индивидуалности техните футболисти може би имаха по-малко острота, но топката се движеше много бързо. Само за секунди и привидно без особени усилия те успяваха да се превърнат от плячка в хищник."

След мача британски журналист пита един от френските голмайстори - Вейнант, какво мисли. Отговорът е: "Този "Чарлтън"... Те вчера са играли в Англия, пътували са цяла нощ и въпреки това днес излязоха и... как да кажа - смачкаха ни. Те да не са железни хора?".

Почти толкова забележителен, колкото победата на "Чарлтън" над Франция, е фактът, че едва не се стига до втори двубой между тях. През април 1939 г. мач между Франция и Германия в Париж е отменен в последния момент, отново с цел предотвратяване на планирани демонстрации, и първото обаждане е до старите приятели от Лондон. Първоначалният отговор е "да", но този път "Чарлтън" има гостуване на "Стоук Сити" предния ден и транспортните проблеми са неразрешими.

"Пари Мач" обобщава провалената среща на "петлите" със следното заглавие: "Франция - Германия, не! Франция - Англия, не! Франция - "Чарлтън", не!".

Французите насочват усилията си към уговаряне на двубой срещу Англия следващия месец. Но "трите лъва" вече имат насрочен мач за тогава, който не посмяват да отменят - срещу Италия.

Ключови думи:

футбол, Чарлтън, Франция

Още по темата