Медия без
политическа реклама

Завъртяха ли десните пералнята за ГЕРБ?

Важно е дали ще има коалиционно правителство, а не дали има ротационно председателство на парламента

20 Апр. 2023
Борисов има резервни варианти, десните имат само себе си
Илияна Димитрова
Борисов има резервни варианти, десните имат само себе си

“На Борисов му трябва пералня и най-добрата пералня е нашата коалиция” - това заяви високият, рус мъж от малката, синя партия - о.р. ген. Атанас Атанасов  - и може би тази пресвета мъдрост най-добре описва тегавата ситуация по коалиционните върхове в момента. Или поне половината от ситуацията.

Ген. Атанасов очевидно е представител на онази важна част от градската десница, която опазва като зениците на очите си своята идейна чистота. Всяко отклонение от праведния път е недопустимо, всяка колаборация е предателство. Припомнете си историята - още при създаването си ДСБ бе дух без тяло - малка, елитарна партия, която няма никакви перспективи да стане електорална сила. Затова тази част от градската десница, която отдавна не се ограничава само до ДСБ, разбира се, винаги е приличала на религиозна секта, а не на политическа партия.

“Аз не вярвам на Бойко Борисов, ама никакво доверие нямам на него", заявява Атанасов и това е напълно разбираемо, ясно и логично. Както е ясно и логично, че


всяка секта вярва само на себе си

 

Но това не е всичко. Градската десница е напълно наясно, че в тази история не става дума само идейна чистота /пералня/. След като се опари няколко пъти от допира си с ГЕРБ, десницата си дава сметка, че сегашният алъш-вериш с Борисов би довел до нови, опустошителни последици за правоверните. На практика тесен допир с ГЕРБ-СДС би довел до края на десницата и в този ред на мисли притесненията на Атанас Атанасов и другите хардлейнери в партията са съвсем разбираеми. Не бива да се забравя, че градската жълтопаветна десница наскоро направи по-голям и от "историческия компромис" - като влезе в коалиция с "Продължаваме промяната", въпреки страховете си, че тази нова формация би обезличила автентичната вяра. Т.е. след като станаха младши партньор в коалицията с ПП, на градските десни сега им се предлага да влязат в голяма, европейска, атлантическа, "правилна" коалиция, но


като малко, дясно зъбчато колелце.

 

Загубите от подобно заиграване с Борисов, който до вчера десните искаха да видят в затвора, е редно да се изчислят правилно. И това не е пресметливост, а нормален политически ход - в политиката жертвите са допустими, но самоубийството - не. Сядането на една маса с ГЕРБ, джентълменското споразумение с тях, изготвянето на краткосрочна законодателна програма - всичко това са печати, които завинаги ще останат на върху тялото на десницата, но ако тя влезе в общо правителство с Борисов това ще е ход, близък до сепуко. 

Но и това не е всичко...

След пет предсрочни парламентарни вота политическата класа е под сериозен натиск. Ходим на избори, делегираме права на депутатите, а те не успяват нито да свършат някаква сериозна работа в парламента, нито да излъчат редовно правителство - тази безумна ситуация наистина е нетърпима, тя е безумна. Да, изборът е най-нормалното нещо на света, но изборите трябва да водят до решения, а нашите парламентарни избори не правят това. Да не говорим, че вече започнахме да говорим за "неработеща демокрация", за "извънпарламентарни решения", и всичко това провокира ръста на недемократични сили.

Накратко,


колаборацията е представена като необходимост

 

Да се прегърнеш с Бойко вече е решение на голям обществен проблем, а не просто грях. Нещо като да се облажиш по време на пости - ама по лекарска препоръка. Та, българската десница е заклещена някъде там - между идейната чистота и обществения натиск. И не знае какво да направи. В тупик е, защото няма нито сили, нито идеи как да процедира в такава ситуация.

Разбира се, важното е дали ще има коалиционно правителство, а не дали има ротационно председателство на парламента. 

Тук объркването на ПП-ДБ е най-различимо. Те са като Буриданово магаре - искат да правят правителство, не искат да го правят с ГЕРБ, но знаят, че не могат да го направят без помощ на ГЕРБ. И в тоталното си объркване стигат до патентованата от Слави Трифонов позиция - ние не подкрепяме никого, който иска да ни подкрепя нас. С тази песен вероятно ще бъде направен опит да се реализира вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство, който ще кацне при ПП-ДБ. 

Разбира се, ако този проучвателен мандат бъде успешен, за никой няма да е тайна, че подкрепата, която ГЕРБ ще окаже за реализирането му, не е безвъзмездна, че всичко има цена.


Тъжно е, че тези хора се докараха до тук -

 

до пълен тупик, до липса на силни ходове, до зависимост. Тъжно е, защото от другата страна седят хора, които имат не само план А, но и план Б, план В... Ако не получи това, което иска /а той иска контрол върху правителството и ключовите министерства/, Борисов веднага ще протегне ръка към ДПС и БСП. В ГЕРБ може да има сто неща, но няма скрупули, няма сектантство, няма идейни дилеми.

Между другото - да, на ГЕРБ им трябваше гигантска пералня, която да измие партията, която сля държавата със себе си. Партията, която след като падна от власт, се превърна в прокажен, с който никой не иска да контактува. Но и тук ГЕРБ знаеха, че имат алтернатива - ако не пералня, на тях им трябваше време. Време, което да донесе лека забрава за стореното, време, което да прехвърли тегобите на нечий чужд гръб.

И така стигнахме до дни, в които ГЕРБ въобще не се нуждае от ген. Атанасов. 

Ключови думи:

коалиция, правителство