Италия постави 60-те си милиона жители под карантина, защото епидемията от COVID-19 се разраства.
За по-малко от месец случаите от три скочиха над 600 смъртни и над 10 000 заразени във всички 20 региона на страната. Броят на заразените нарасна с 50% само на 8 март. Италия е лидер и по средна смъртност с над 4%.

„Всички трябва да се откажем от нещо за доброто на Италия. Няма повече време“, каза италианският премиер Джузепе Конте в телевизионно обръщение в понеделник, като обяви цяла Италия за "защитена зона". Очаква се националната карантина да доведе до тежки икономически последствия върху страната, където растежът вече бе в застой. Забраната ще остане в сила поне до 3 април.

Как коронавирусът започна да се разпространява в Италия?
 

Официално началото е на 20 февруари, когато 38-годишен мъж отива в болницата в град Кодоньо в Ломбардия. Той дава положителна проба за коронавируса, с което става първият регистриран пациент с вируса на COVID-19 в Италия. Някои здравни служители обаче смятат, че вирусът е дошъл в Италия много преди това. „Вирусът вероятно циркулира от доста време. Това е станало точно тогава, когато имахме пик на сезонния грип и хората проявяваха неговите симптоми“, казва Флавия Рикардо, изследователка в отдела по инфекциозни болести на Италианския национален институт по здравеопазване. 

Преди да бъде докладван първият случай, имаше необичайно много заболявания от пневмония, регистрирани в болница в Кодоньо в Северна Италия, каза пред вестник "Република" началникът на спешното отделение Стефано Палия, който предполага, че е възможно пациенти с вируса да са лекувани сякаш имат сезонен грип. Здравните заведения, приемали такива пациенти, вероятно са се превърнали в източници инфекция за разпространението на вируса.

Най-засегнати от огнището са северните райони Ломбардия, Венето и Емилия-Романя. 85% от заразените пациенти са в тези части на страната, където досега са регистрирани 92% от смъртните случаи. Но вирусът е потвърден във всички 20 региона на държавата.

Защо Италия има толкова много заразени и починали?


Тъй като вирусът се разпространи незабележимо, някои служители смятат, че това е причината за големия брой случаи в страната. „Това започна незабелязано, което означава, че до момента, когато го осъзнахме, имаше вече много вериги на разпространение“, казва Флавия Рикардо.

Някои смятат, че Италия, която е изследвала 42 000 души, е направила повече тестове от други европейски страни. „Това може да е престараване“, каза Лоренцо Казани, директор на клиника за възрастни хора в Ломбардия. 

Италия обаче отчита и над средния процент на смъртност от 4%. Средната възраст на пациенти с коронавирус, починали в Италия, е 81 години, отбелязва Националният здравен институт. Италия, която има едно от най-старите населения в света (средната продължителност на живота в страната е 83 години - бел. ред.), може да бъде изправена пред по-висока смъртност. „Италия е най-старата държава на Стария континент. Имаме много хора над 65 години“, казва Казани. 

Според него замърсяването в Северна Италия също може да е фактор за по-високата смъртност. Според доклад на швейцарската платформа за наблюдение на въздуха IQAir, 24 от 100-те най-замърсени градове в Европа са в Италия. „Проучванията показват висока зависимост между степента на смъртност от вирусни дихателни състояния и замърсяване“, казва Казани. 

Беше ли подготвено италианското правителство?
 

Избухването на епидемията в Италия бе изненада за някои, предвид строгите мерки, наложени в държавата, за да се защити от вируса. Месец преди да бъде докладван първият случай италианското здравно министерство създаде работна група за управление на кризата с коронавируса. Италия бе първата държава от Европейския съюз, която забрани полетите до и от Китай.

Забраната на пътуване обаче може да е насърчила пътниците да използват свързващи полети, без да разкриват държавата, от която са тръгнали. Някои експерти също смятат, че вирусът е могъл да навлезе в страната преди правителството да въведе предпазни мерки.

Как се справя италианската здравна система?

Националната здравна служба в Италия, известна като Servizio Sanitario Nazionale (SSN), предоставя безплатна обща грижа за пациентите, но е недостатъчно финансирана. Инвестициите в обществено здравеопазване представляват едва 6,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което е по-ниско от останалите страни в Европейския съюз, включително Франция и Германия.

„Непрекъснатите съкращения - грижи и изследвания - очевидно са проблем в момента. Не бяхме подготвени. Нямаме достатъчно лекари за хората. Нямаме организиран план за пандемии", казва Казани.

С нарастването на броя на случаите с коронавируса, италианското здравно министерство удвои броя на болничните легла в отделенията за инфекциозни болести. Областният управител на Ломбардия Атилио Фонтана поиска университетите да издадат дипломи по-рано тази учебна година, за да увеличат броя на медицинските сестри в Италия. И все пак някои здравни служители се опасяват, че тези усилия няма да са достатъчни.

„В момента в Ломбардия нямаме свободни легла в отделенията за интензивно лечение“, казва Казани. Той добави, че лекарите "трябва да направят този ужасен избор и да решат кой ще оцелее и кой няма да оцелее ... кой ще получи наблюдение, респиратор и вниманието, от което се нуждае."

Как ще повлияе карантината на италианската икономика?
 

Затварянето за света може да хвърли Италия в рецесия. Банката "Беренберг", която преди епидемията прогнозираше, че БВП на Италия ще се свие с 0,3%, сега смята, че ще падне с 1,2% тази година.

Ломбардия, най-засегнатият от огнището регион, създава 1/5 от БВП на Италия. Предполага се, че италианският туристически сектор, който представлява 13% от БВП на страната, ще загуби 8,1 милиарда долара заради намаляването на туристите тази година с 32 млн. души.

На 9 март Конте каза, че правителството ще пристъпи към „масирана шокова терапия“, за да защити икономиката. Заместник-министърът на икономиката на Италия Лора Кастели каза в интервю за Радио 1 на РАИ, че "изплащането на ипотеките, данъците, всичко е спряно". Правителството отпусна пакет от 8,5 милиарда долара за семейства и предприятия, засегнати от вируса. Някои експерти са разтревожени за дългосрочните последици от тези разходи.

Преди епидемията Италия вече се бореше с публичен дълг, възлизащ на 134% от БВП на страната. В Европейския съюз не бива страните имат дълг, надхвърлящ 60% от техния БВП. „С увеличените разходи в подкрепа за хората и бизнеса дефицитът може да експлодира“, казва Пепийн Бергсен, научен сътрудник за Европа в Chatham House.

Икономическо забавяне в Италия, страна от еврозоната, ще има отражение върху останалата част на континента.
„Тази година вероятно ще има рецесия в еврозоната. Ще бъде трудно за властите да измислят мерки, които биха избегнали рецесия“, казва Бергсен, като посочва както италианска криза, така и потенциални бъдещи карантинни мерки в други страни на Европейския съюз.