Според израелски военни 99% от ракетите и безпилотните самолети, изстреляни от Иран през нощта, са били прeхванати, без да са поразили целите си. Иран пък заяви, че нападението е в отговор на смъртоносната атака срещу ирански дипломатически комплекс в Сирия преди две седмици.

Как ще се развие всичко до голяма степен зависи от това как Израел ще отговори на снощната атака. Страните в региона и по други места в света, включително тези, които дълбоко не харесват иранския режим, призоваха за сдържаност.

Позицията на Иран е следната: ''Сметката е уредена, това е краят на въпроса, не отвръщайте на удара или ние ще организираме много по-силна атака срещу вас, която няма да можете да отблъснете''. Израел обаче обеща да отговори, а сегашното правителство често е наричано едно от най-твърдолинейните в историята на Израел. В рамките на часове кабинетът отговори на смъртоносните атаки от 7 октомври, ръководени от ''Хамас'' срещу Южен Израел, и след това прекара следващите шест месеца в битки по Ивицата Газа. Военният кабинет на Израел едва ли ще остави директната атака на Иран без отговор, колкото и калибриран и ограничен да е бил ефектът ѝ на място.

Израел може да послуша своите съседи в региона

и да прояви т.нар. ''стратегическо търпение'', като се въздържи да отвърне по същия начин и вместо това  продължи да се насочва към прокси съюзниците на Иран в региона като ''Хизбула'' в Ливан или обекти за военни доставки в Сирия, както прави от години.

Израел може да отвърне с поредица от подобни, внимателно премерени ракетни удари с голям обсег, насочени само към онези ракетни бази, от които Иран започна снощната атака. Иран може да приеме това за ескалация, тъй като ще отбележи първия път, в който Израел атакува страната директно, вместо да удря прокси милиции в региона.

 Израел също така може да избере да се изкачи с още едно стъпало, като включи бази, тренировъчни лагери и центрове за командване и контрол, принадлежащи на могъщия Корпус на гвардейците на Ислямската революция на Иран (IRGC). Всеки от последните два варианта рискува да предизвика по-нататъшни ответни действия от страна на Иран.

Ключовият въпрос тук е дали всичко това ще стигне до САЩ

и дали ще доведе до пълномащабна война между Иран и американските сили в региона. САЩ имат военни съоръжения във всичките шест арабски държави от Персийския залив, както и в Сирия, Ирак и Йордания. Те могат да станат мишена за огромния запас от балистични и други видове ракети на Иран, които страната успя да натрупа през годините, въпреки международните санкции.

Иран може да направи нещо, с което отдавна заплашва, ако бъде атакуван – да затвори стратегически жизненоважния Ормузки проток с мини, дронове и кораби, като по този начин задуши почти една четвърт от световните доставки на петрол.

Това е кошмарният сценарий, въвличащ и САЩ, и държавите от Персийския залив във война в целия регион, за която много правителства в момента работят денонощно, за да го избегнат.