Първата жертва на всяка война е истината, казва Есхил преди около 2500 години.

Но това, което различава руската инвазия в Украйна от всички подобни събития в миналото, е абсолютното количество информация. Смайващ обем от данни. Една част от нея е надеждна, друга - заблуждаваща, трета - откровена дезинформация. В деня на нападението над Украйна ветеранът от американската армия Даниел Джонсън написа в Slate, че случващото се в Украйна е "може би най-документираната война в човешката история".

Съдържанието се лее от ТikTok, YouTube, Instagram

и всички останали платформи.

Първите изображения от инвазията в Украйна дойдоха не от медийните екипи на границата, а от охранителна камера, чийто запис бе пуснат в интернет. Всяка ужасяваща сцена има десетки, ако не и стотици свидетели, разпространяващи видео от смартфоните си в рамките на минути. В първия ден от нахлуването на Русия в Украйна вече разполагахме с повече информация, отколкото за седмици в други военни конфликти.

Преди двайсет или трийсет години историите на невинните цивилни, пострадали от военни действия, бяха разказвани единствено през камерите на професионални фотографи и репортери. Сега всеки може да разкаже собствената си история. Катя Юриев пише как благодарение на Instagram и Twitter сме станали свидетели „колко бързо нормалният живот в Украйна се превърна в кошмар“. Таня Парфилева, инфлуенсър с 1.7 милиона последователи, само ден по-рано споделя селфита с пухкаво бежово палто, чаша чай и шоколад, а на следващия отразява вече воената реалност от Киев.

"Ние наблюдаваме сериозен конфликт - с размери, непознати в Европа за последните почти сто години. От своите офиси, коли, веранди, училища можем да наблюдаваме битките, докато се водят", пише още Джонсън. "Какво може да значи това? Скоро ще се разбере. Но то бележи историческа промяна в начина, по който воюваме - и в начина, по който светът наблюдава военните действия".

"Ако се интересувате, вие можете да намерите видеозаписи от въздушни удари, наземни битки, свалени руски хеликоптери, атаки върху цивилни. Повечето от тях не идват от традиционните медийни източници. Количеството информация в реално време е толкова голямо, че има цели профили в социалните медии, посветени на това да анализират бойната мощ на Русия и Украйна, фронтовите линии и загубата на въоръжение до последното колело", казва той.

Крейг Тимбърг и Дрю Харуел от Washington Post също забелязаха това явление. Сайтове като Twitter, Telegram и Twitch правят проследяването на войната по-лесно и бързо от всякога, но те са и

уязвими за скорострелна дезинформация

"Наситеността и незабавността на социалните медии създават нова военна мъгла (fog of war - термин, въведен от Фон Клаузевиц през 1832 г. и отразяващ липсата на достоверна информация за текущата обстановка на бойното поле, който така и няма фразеологичен превод на български, б.р.), в която информацията и дезинформацията постоянно се преплитат - едновременно изясняващи и объркващи". Например: проруските акаунти са активни в споделянето на стари снимки и клипове - извадени от контекст, манипулирани или с приписани фалшиви описания - и те носят същите хаштагове както автентичните любителски записи от текущата ситуация.

Докато балистичните ракети бяха изстрелвани към Украйна, а колони танкове пресичаха границата, мрежата от прокремълски пропагандатори вече бе застанала на нисък старт в социалните медии, готова да представи войната онлайн така, както я вижда Путин. В любимата платформа на руснаците - Telegram, канали с имена като Donbass Insider или Bellum Acta бяха в авангарда на бойните действия. Още с избухването на първите нощни снаряди над Одеса и Киев те осигуряваха детайли, изображения и видеоклипове от войната в реално време, на руски, английски, испански и френски. В други профили, специализирани в крайнодесни мемета, се разпространяваха снимки на Путин с пистолет и обещания да "смаже тези мръсни украинци", които печелеха сърчица от последователите им. 

За Запада Telegram е маргинална и почти непозната медиа, но - за разлика от Twitter, Facebook и YouTube - тя е независима от цензура и позволява свободно разпространение на новини и в двете посоки: както проправителствена пропаганда, така и информация, недопускана в официалните медии.

Дезинформацията е толкова изобилна, че украинското правителство публикува предупреждение, окачествяващо споменатите по-горе канали като

"информационен тероризъм"

Невинаги е ясно дали тези профили споделят информация, съвпадаща с официалната линия на Кремъл, или са просто идеологически поддръжници на Путин - но те успяват да посеят съдържанието си в най-популярните платформи, като то прескача и в международните Twitter, Instagram и др. 

Дигиталната дезинформация не от вчера е любима тактика на властта в Русия. В дните преди войната мнозина наблюдатели предупреждаваха, че режимът на Путин лансира фалшиви наративи, насочени към оправдаване на агресията (можем да им се порадваме и в българските социални мрежи - обяснени например тук и тук).

Особено чувствителни към тази дезинформация сред аудиторията в чужбина са антивакс групите, които поначало са скептични към информацията от своите правителства, пише "Лос Анджелис таймс". Може да се очаква, че няма да ги послушат и за Украйна. Руските „инфлуенсърски операции“ съществуват от години, но в светлината на последните събития те преживяват драматичен ръст. Дженифър Гранстън от Zignal Labs, която се занимава с анализ на социалните медии, казва, че конспиративните теории за украинския конфликт идват от същото място, откъдето и тези на вредата от ваксините срещу COVID-19. Най-очевидната от тях е повтаряната от държавните руски медии, че инвазията е „миротворческа мисия“.

За разпространение на своите пропагандни тези Путин разчита на обвързани с държавата медии като RT и Sputnik и преследва независимите. С началото на бойните действия регулаторният орган за електронни медии “Роскомнадзор“ обяви тлъсти глоби за всички, които разпространяват информация за войната, която не е подадена от официалните власти и дори за употребата на думата "война". Ден-два по-късно в Русия беше блокирана употребата на социални медии като Twitter (по данни на Би Би Си от събота вечер), с потенциална заплаха и към спиране на Facebook. Като средство за възпирането на дезинформацията в няколко държави бе взето решение да не се излъчва програмата на RT. Полша предприе това на държавно ниво, в България телевизията бе отстранена от програмата на частния оператор „Булсатком“, а правителствен източник от Великобритания също изрази мнение, че тя разпространява „вредна дезинформация“ за украинската криза.

СЪВЕТИ

Си Ен Ен дава и няколко полезни съвета как да навигираме в морето от (дез)информация.

- Първо и най-важно: бъдете скептични. Оглеждайте се за пропаганда. Помислете пак, преди да споделите в профила си. Щом сте онлайн, вие сте потенциална марионетка в информационната война, коментира проф. Дженифър Мерсика.

- Гледайте на репортажите от бойното поле с изключителна предпазливост, казва ветеранът от Иракската война Дейвид Френч, сега старши редактор в The Dispatch. „Мъглата на войната“ затруднява дори участниците да разберат какво се случва в реално време. И колкото и да е гъста мъглата на фронтовата линия, в сайтове като Туитър тя е съвсем непрозрачна.

- Бъдете внимателни с непознатите профили, казва преподавателката и специалист по дезинформация Кейт Старбърд. Огледайте ги: чисто нови ли са? Малко последователи ли имат? Какво са споделяли преди няколко седмици, преди няколко месеца? Известна ли е самоличността им? Ако сте несигурни по тези въпроси, по-добре не споделяйте съдържание от тях.

- Особено ако снимката е шокираща или изненадваща, проверете я с Google Images или Yandex, съветва разследващият журналист от „Ню Йорк таймс“ Кристиян Триберт.

- Даниел Дейл от Си Ен Ен припомня, че огромно количество стари военни клипове чакат в социалните медии да бъдат озаглавени и представени като нови. Има и актуални, изрязани или монтирани така, че да заблудят зрителя какво точно се случва.

- И разбира се, бъдете особено внимателни, когато някой ви иска пари. Много хора събират дарения за Украйна, без действително да са на място и да са упълномощени за това.