Ако все пак има някаква логика в този живот, до седмица ГЕРБ ще състави правителство. И макар, че това правителство ще бъде наречено с оксиморона "правителство на малцинството", то ще си бъде истинско правителство, защото зад него ще стои реално парламентарно мнозинство. 

След като ГЕРБ накара втората парламентарна сила първа да покаже проектокабинета си и демонстративно не го хареса, вече сме в ситуацията на План Б - и той е Борисов прави правителство, подкрепен от "хартиената коалиция". Да припомним - през последните месеци се твърдеше, че в ход е План А - антагонистите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се опитват заедно, в името на България, да съставят кабинет. Тези, които искаха да изчегъртат Борисов, преговаряха с него. Той пък твърдеше, че тази дружба трябва да крепне, за да можем да влезем в Шенген, да приемем еврото и да вземем парите по плана за възстановяване и устойчивост. В името на тази необходима дружба Бойко Борисов и Кирил Петков даже по едно време си простиха някои, да кажем - прегрешения, от близкото минало. Наблюдатели тълкуваха всичко това - преговори, прошки, общи законодателни приоритети, нахвърляна за ден програма за управление - като "сближаване". Някои чакаха двата враждуващи лагери да плеснат с ръце, да се прегърнат и да литнат във вихъра на управлението. А благият тон на Борисов трая точно ден до пладне, колкото да покаже на целия свят, че десницата ни е склонна на компромиси. 

Всъщност План А никога не е имало

От самото начало планът - ГЕРБ прави правителство, което ще бъде подкрепено от ДПС и БСП - е единственият възможен план. Оферта вероятно ще бъде отправена и към "Има такъв народ", която разполага с 11 гласа.

Този план е възможен поради две причини. Мнозина сигурно са позабравили, че Борисов управлява години наред точно с "правителство на малцинството". От самото си създаване партия ГЕРБ никога не е имала мнозинство от 121 депутати, като само веднъж - при първото си участие на избори, бе успяла да събере повече от 100 депутати. Но ГЕРБ управлява 12 г. и Борисов винаги го е играл цар чрез другите  - чрез РЗС, чрез "Воля", чрез Патриотите, чрез ДПС, а веднъж даже и чрез десните. Това е първата причина - Борисов знае тази игра. Втората е - отсреща винаги се намира някоя партия, която е склонна или е принудена да играе по свирката на Бойко. 

И сега Борисов ще се опита да направи така. "Коалиции няма да правим. Ще приложим тяхната коварна хватка", казва Борисов, т.е. ГЕРБ също ще предложи кабинет само от партийни кандидати. Всъщност, това не е "тяхната", това е неговата запазена марка коварна хватка - той да управлява, другите да подкрепят. Естествено, тази подкрепа си има цена, която в политическата пазарна икономика ще бъде дадена и приета по взаимно съгласие.

В тази търговия Борисов е цар. Другите са аматьори.

В подобна ситуация се опита да се намеси преди време Слави Трифонов, като предложи всички да гласуват кабинет на малцинството, съставен само от хора на ИТН. Сама по себе си тази идея не само звучи нелепо, тя си е нелепа. Знаете - опитът му завърши безславно поради една проста причина - в политиката се изисква партия без мнозинство да получи власт само след задължителна търговия, която за благозвучие е оформена, примерно, под етиката "управляваща коалиция". В политиката няма вариант - гласувай за мен, защото съм бял и добър. Ако не ти се иска да участваш в коалиция, то пак може да получиш власт, но търговията става брутална, под масата, извън сцената. Ето тук Слави не успя.

Няма да успее и проектокабинетът на Николай Денков, защото той също избягва всички задължителните политически елементи. Градската десница започна "преговорите" с бариери от типа: "Нито ние ще участваме във ваш мандат, нито вие - в наш", което обезсмисли всички разговори. Вярно, десните направиха опит за търговия - "ние ще имаме министри, вие ги контролирайте през комисиите в НС", но като се замислиш пет секунди, и ще разбереш, че подобна оферта и на Женския пазар няма да мине - за да се доближат ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, трябваше да има реално разделение на властта, реална подялба на ключови министерства и агенции. 

Борисов ще се опита да направи правителство, като свърши точно това -

като отклони ресурси към ДПС и БСП

"Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата" - това казваше Доган. И точно това ще направи Борисов, ако е твърдо решен да управлява. 

Всичко останало ще бъде облечено в красиви думи - хората не искат избори; през лятото избори не се правят; ще фалираме, ако няма кабинет; ще изпуснем европейските пари; Румъния ще влезе в Шенген, а ние - не; няма да видим евро още години... Такава е играта. 

Засега проблемът е един - Корнелия Нинова не дава вид на човек, получил достатъчно. Не са й направили оферта, която тя не може да откаже. Разбира се, сигурно и Нинова е наясно, че ако прекалено не желае да получи парче от баницата, ще й се наложи да ходи пак на избори, а там Партията може да се представи още по-трагично. Затова засега Нинова чака официална оферта. Резервният вариант тук е дантелен - ако Нинова не вкара БСП в схемата, БСП и ДПС ще трябва да разчитат на подкрепата на 11 депутати от ИТН, /с които няма мнозинство/, на случайни депутати или на конституцията, според която решенията в НС се вземат с мнозинство "повече от половината от присъстващите народни представители".