Да припомним - в неделя имаше избори, само защото някой убеди Слави Трифонов, че се е вдигнала страхотна електорална вълна и ако откаже мандат през април, ще спечели повече през юли. Партиите на протеста имаха заедно 92 мандата и това бе формалната причина “Има такъв народ” да откаже мандата за съставяне на правителство - през април те нямаха мнозинство и не искаха коалиция със статуквото, което трябва да се изчегърта. 

Три месеца по-късно нещата се промениха, тъй като не може да се изкъпеш в една и съща вода, но промяната очевидно е недостатъчна, за да говорим за качествено нова ситуация. За мнозина всичко приключи с падането на правителството на Бойко Борисов, но истината е, че промените са в ход, те са бавни и тепърва ще се случват, може би.
 

Все още сме далеч от стабилно правителство на промяната. 

ГЕРБ се срина, загуби още 14 места в парламента, а “Има такъв народ” ще е първа парламентарна сила в 46-ото НС - това е резултат от “вълната”. Този резултат звучи добре за Слави, но ако бяхме в друга държава, примерно в Гърция, където първата политическа сила взема допълнителен бонус и почти винаги получава парламентарно мнозинство. В България властта се взема от партия или коалиция, която има 121 депутати. “Партиите на протеста“ повишиха резултата си с 20 на сто, вече имат 110 места, но това отново е недостатъчно за съставяне на силно коалиционно трипартийно правителство, в което участват ИТН, “Демократична България” и ”Изправи се! Мутри вън!“. Трябва четвърти играч. Казват, че това може да бъде БСП, която дава подкрепа, но под условия. Така казваха червените и през април, т.е. промяна и по тази линия няма. Трудно е да си представим обаче, че Слави ще приеме подкрепа от партия, която до вчера не искаше да види, камо ли условия, които да включват отказ от позициите му за мажоритарните избори в два тура, въвеждане на истинско задължително гласуване и субсидия от 1 лв.  

Промяна в голямата парламентарна картина няма

“Системните партии” продължават да потъват, но все още са фактор. ГЕРБ се държи в челото на класирането, но с нов рекордно нисък резултат. Борисов вече е просто един изнервен партиец, който с нищо не може да помогне на ПП ГЕРБ. Въпреки очевадния и непреодолим срив, възможността БСП да се включи в управленска коалиция държи Корнелия Нинова още на върха на партията. Иначе на “Позитано” всичко е ясно - и 25 партии да се включат в “широката лява коалиция”, все тая - Нинова ще потопи и нея. Нинова, както и Борисов, съсипват това, което имаха. 

Меракът да се организират избори през юли - в разгара на летния сезон, доведе и до два други, съвсем очаквани резултата. Първо, не се сбъднаха прогнозите за висока избирателна активност. Хората предпочетоха морето, пък и законодателят не им даде право хем да почиват, хем да гласуват. Второ, приказките, че ниската избирателна активност помага на системните партии, се оказаха вятър в свирката. Резултат от тези грешки ще бъде парламент, избран от рекордно малко българи, което автоматично се превърна в коз на ГЕРБ - хората на Бойко вече говорят за “ниска легитимност на НС”.

Промяна има, но на съвсем други нива

Експериментът с машините беше успешен и това доведе до ликвидирането на недействителните бюлетини. Действията на МВР в последните дни спряха купения вот. Въпреки пълните глупости, които Борисов изговори, въпреки че ГЕРБ се сбори с техниката като лудитите през 19 век, изборните машини свършиха прекрасна работа. ЦИК ги разпредели правилно вътре в страната, Външно министерство организира добре изборите зад граница - и затова проблемите с машините бяха малки и несъществени - и в страната, и в чужбина. Това би трябвало да даде право на следващите управленци да продължат автоматизацията на изборния процес и дори да преминат към следващия етап - дистанционното гласуване. 

Остава обаче важният въпрос - какво следва. Отговорът ще дойде може би по-късно днес от Слави Трифонов. Въпреки безусловната победа, той няма много полезни ходове. Може да продължи да следва теоретичната постановка, че

“слонът се яде на части”

(по Виктория Василева). Т.е., че властта се взема постепенно. И да работи за още едни парламентарни избори, които да съвпаднат примерно с президентските наесен. На теория, тогава “вълната” може да докара 121 депутатски места за “партиите на протеста“. На практика обаче при трети парламентарни избори най-вероятно ще се почувства и умората от гласуването, ще бъде забелязана най-накрая пълното отсъствие на ИТН от каквато и да е предизборна кампания, ще бъде отчетено, че някой друг вади горещите картофи от огъня. Изборите през юли бяха поправителен за политическата класа и ако се стигне до избори през октомври, тя трябва да признае, че се е провалила два пъти. Другият вариант е Слави да се научи, че политиката е изкуството на компромиса, и да започне преговори с БСП или ДПС. Да поумнее политически, както го съветва адвокат Хаджигенов. Има и трети вариант - правителство да бъде съставено от ИТН или с мандата на третата политическа сила, то да бъде програмно и по състав и структура да е почти едно към едно с действащия все още служебен кабинет. Последният вариант изглежда най-смилаем за ”партиите на протеста“ - те вече имат опита на служебното правителство, което се ползваше с пълната им подкрепа.