Медия без
политическа реклама

В САЩ се чудят защо България дава условни присъди за трафик на хора

Ако наказанието е леко или никакво, тази дейност изглежда с висока печалба и нисък риск, коментира и.д. директор на Службата за наблюдение

Посолство на САЩ в България
Кари Джонстън

България има проблем с разследването и наказването на трафикантите на хора. Присъдите за това сериозно престъпление са ниски и условни. Това коментира в интервю за "Сега" и.д. директорът на Службата на САЩ за наблюдение и борба с трафика на хора (J/TIP) Кари Джонстън. Тя беше в страната преди дни, за да се срещне с представители на българските власт, сред които служебните министри на вътрешните и външните работи Иван Демерджиев и Николай Милков. В прокуратурата Джонстън се срещна със заместник на Иван Гешев, а не с него самия.

Всяка година, като следи определени критерии, службата изготвя доклад за трафика на хора за 188 държави и територии, в това число и България. Нашата страна в момента е ниво II в степенуването на САЩ, т.е. под наблюдение. Държавите от първо ниво отговарят на минималните критерии. Тези от ниво II са положили усилия да изпълнят стандартите, но не са се справили с всички и има спад. При ниво III не са полагани усилия и не са изпълнени минималните стандарти. Другата причина, поради която една страна може да бъде в ниво III, е ако самото правителство участва в поддържането на трафика на хора. "Списъкът за наблюдение от ниво II означава, че сме загрижени, защото

 

изглежда, че усилията са намалели,

 

особено като се имат предвид резултатите", обясни Джонстън.

Джонстън посочи, че трафикантите на хора в България всъщност изобщо не лежат в затвора. Международният стандарт, който се използва по този показател за доклада, е, че по-голяма част от осъдените трафиканти на хора излежават поне една година затвор. "Толкова сериозно престъпление, то има огромно въздействие върху жертвите и ги травмира, затова смятаме, че заслужават сериозно наказание", посочи Джонстън. И допълни, че ефективните присъди имат и превантивен ефект. "Знаем, че трафикът е много доходоносно престъпление, така че ако наказанието е лека или никаква присъда, тогава това изглежда като дейност с много висока печалба и нисък риск за трафикантите", каза тя. Джонстън припомни и фактора "безопасност" - когато осъдените за трафик на хора не са в затвора, те продължават да експлоатират или своите стари жертви, или нови жертви. А могат и да отмъстят на тези, които са свидетелствали срещу тях.

Според Джонстън България е положила важни усилия през последните няколко месеца. По думите й назначаването на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев за председател на Националната комисия за борба с трафика на хора показва политическа вола и това, че за властите това е приоритетен въпрос.

Годишният доклад излиза в края на юни, началото на юли. Той се фокусира върху усилията на властите да се справят с проблема. Държавите не се "състезават" една с друга, а по-скоро със себе си. Картината, запечатана в последния доклад, обхваща периода от април 2020 г. до март 2021 г. Джонстън обаче посочва, че освен положените усилия, все още има поле за подобряване в някои области. Тук попада и

 

нуждата от повече присъди 

 

През отчетния период властите са разследвали 53 случая на трафик на хора. Това е спад в сравнение с 2020 г., когато има 74 случая и 84 през 2019 г. Всъщност числото е най-малко откакто правителството съобщава данни. Разследвани са 77 предполагаеми трафиканти, което е значително увеличение в сравнение с 45 през 2020 г. Осъдени са 27 трафиканти, при 42 за 2020 г. и 61 през 2019 г. 

Само 11 от осъдените са наказани с лишаване от свобода, като повечето присъди са условни. "Според наблюдатели властите редовно изземват финансови активи от осъдени трафиканти, но правителството не използва тези постъпления за жертвите", се казва още в доклада. Според него

 

"корупцията в правоприлагащите органи и съдебната система,

 

безнаказаността или липсата на съдържателни присъди за длъжностните лица, които са съучастници, и избирателното наказателно преследване възпрепятстват ефективния напредък (на страната)".

Друга област, която според Джонстън може да се подобри, е идентифицирането и защитата на жертвите. Те не са склонни да се идентифицират сами, не са като жертвите на други престъпления, като например пострадалите от кражби и грабежи. Жертвите на трафик на хора често се страхуват да се обърнат към властите. Особено ако са нелегални мигранти. Така че е задължение на правителствата да идентифицират проактивно, да търсят индикатори за трафик на хора, да намират жертвите и да гарантират, че те получават грижи, обяснява Джонстън. По думите й получаването на данни за жертвите от различни институции също е предизвикателство. Финансирането на услугите за жертвите е непоследователно.

На въпрос дали има риск България да изпадне в ниво III Джонстън отговаря, че "винаги има такава възможност", но допълни, че "на този етап нямам причина да вярвам, че рейтингът на България ще бъде допълнително понижен в близко бъдеще".

Според нея няма връзка между поставянето на България в списъка за наблюдение и

 

ситуацията по българо-турската граница

 

Докладът се фокусира върху трафика на хора, той не разглежда по-широки политически въпроси. "В проблемите по границата, които България има, които не са различни от някои от проблемите, които САЩ има по южната си граница, имат криминален елемент. Разграничаваме тези две престъпления - трафика на хора и трафика на мигранти", обяснява тя и допълва, че трафикът на хора е свързан с експлоатацията им. Няма индикации, че в случаите на незаконното преминаване на границата тук е свързано с експлоатация на хора, което вече би го превърнало в трафик на хора.

САЩ предоставят на България техническа помощ, например обучение на прокурори и съдии, както и на полицаи, за да бъде изграден капацитет за разследване на трафика на хора.

Джонстън посочи и че службата, която тя оглавява, Държавният департамент и правителството на САЩ като цяло, но и всички международни експерти по трафика на хора са загрижени, че украинските бежанци и другите хора, които бягат от руската война в Украйна, са особено уязвими за трафик на хора. Знаем, че приблизително 90% от избягалите украинци са жени и деца. Те са особено уязвими, подчерта тя. И похвали международните реакции на правителствено и гражданско ниво, които са въвели механизми за защита и споделяне на информация, така че украинците да знаят как да останат в безопасност. Джонстън обаче подчертава, че бдителността трябва да бъде запазена, защото рисковете пред украинците и другите, засегнати от войната, ще продължават да растат. Защото с нарастващите цени на храните и горивата ще бъде все по-трудно общностите да подкрепят украинците, които живеят сред тях. 

ВАЖНИ КОНТАКТИ

+35980020100 е националната телефонна линия за борба с трафика на хора. Тя приема обаждания от България и ЕС денонощно и безплатно.

Кампанията Be Safe за украинските бежанци, която се осъществява в сътрудничество между Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, специалния представител на Европа за трафика на хора и фондация Thomson Reuters.

116 000 пък е единният европейски номер за изчезнали деца. Горещата линия може да се използва, за да се съобщи за изчезнало дете, както и за подкрепа и насоки за семейства на изчезнали деца.

Още по темата