Това, което започна преди двайсетина години в някои засегнати от икономическия упадък региони в Средния Запад на САЩ, днес вече се е превърнало в трагедия от невъобразим мащаб. Между Мейн и Тексас година след година умират повече американци в резултат от употребата на опиоидни болкоуспокояващи, хероин и други опиати, отколкото са американските жертви във войните във Виетнам, Афганистан и Ирак, взети заедно. Така нареченият „хероин на селяците" отдавна не изпраща в гроба единствено бели мъже от бедната прослойка. Тези обезболяващи средства, които лекарите масово предписват с лека ръка, вече сеят смърт сред всички жители на големите градове. Да се говори за провал на държавата звучи направо като омаловажаване. Но такава е истината, коментира в."Франкфуртер алгемайне цайтунг". Къде беше администрацията на Барак Обама, когато е трябвало

да се потърси отговорност от фармацевтичните концерни

и да се осигурят повече възможности за подпомагане на страдащите? Нещата не изглеждат по-добре и под управлението на Доналд Тръмп. Изприказваха се големи думи като „бедствено положение в здравеопазването" и се подписаха укази, но дела на практика почти няма.

Всеки ден в САЩ умират по около 200 души и тенденцията е възходяща. Не се вижда и краят на тази криза. През 2017 г. в страната са починали над 72 000 души в резултат на наркозависимост. Поне 32 000 от тях са били пристрастени към опиоиди – болкоуспокояващи, които човек може да си закупи легално. През октомври 2017 г. президентът Тръмп обяви национална криза в здравеопазването, но финансовите средства, които трябва да облекчат ситуацията, се отпускат прекалено бавно. Предвидено е този процес да бъде ускорен. Американското правителство смята да инвестира милиарди в различни терапии, разяснителни кампании, научни изследвания и борба срещу свободната продажба на опиоиди. Защото пристрастеността към тях отдавна е прераснала в епидемия.

Агресивен маркетинг на фармацевтичните фирми

Никъде другаде по света хората не са толкова силно зависими от опиоидите и сходните им субстанции, както в САЩ. Пристрастяването на много хора започва, след като лекар им е предписал някой обезболяващ медикамент. Изследвания от 80-те години показаха, че пациентите, нуждаещи се от болкоуспокояващи, твърде рядко получават съответните рецепти. В резултат на този извод тенденцията през последните десетилетия се обърна, а рецептите започнаха да се издават значително по-често. В хода на това развитие фармацевтичната фирма Purdue Pharma започна да произвежда генеричния препарат оксиконтин. През 1996 г. той се появи на пазара. Само пет години по-късно оксиконтинът стана най-често продаваният опиоид.

Силни обезболяващи обикновено се прилагат само при тежки и нелечими форми на рак или след сложни операции. Purdue Pharma обаче разпространи медикамента като обезболяващо средство с широк спектър на действие. В съобщение на фирмата при представянето на препарата се казваше, че "страхът от пристрастяване е преувеличен".

Експертът по психиатрия, неврология и психотерапия Оливер Погарел твърди пред "Дойче веле", че фирмата е провеждала "агресивен маркетинг" и е

раздавала финансови бонуси на онези лекари,

които често предписват медикамента. Някои медици са го предписвали „с много широка ръка - направо лекомислено". Експертът смята, че не само фармацевтичната индустрия, но и лекарите са имали "съмнително поведение". Медикаментите от рода на оксиконтин са важни и необходими за съвременната болкотерапия. Ако обаче се предписват на пациентите безкритично и за твърде продължителен период от време или на хора с леки оплаквания, може да се стигне до развитие като това в САЩ. Проблемът с наркозависимостите в САЩ е многопластов, подчертава Погарел.

Фармацевтичната индустрия не е единственият виновник за това развитие.

Вина има и системата на американското здравеопазване,

твърди експертът. Предписването на силни болкоуспокояващи средства не е строго регламентирано. Съществуват и други проблеми: в структурно слабите региони, където много хора са без работа и не съзират никаква перспектива, броят на пристрастените е значително по-голям. Междувременно лекарите в САЩ предписват вече по-внимателно оксиконтин, но това не решава съществуващия вече проблем, защото много от наркозависимите преминават към нелегални дроги като хероин или синтетичен фентанил, който е известен като заместител на хероина. И двете наркотични вещества могат да бъдат лесно закупени в САЩ, а и са много евтини.

За да спаси реномето си, концернът Purdue Pharma пусна на пазара "противосредство". Оливер Погарел обаче не смята, че става дума за някаква дългосрочна стратегия срещу растящата наркозависимост. "Това е препарат, който се употребява само в краен случай“ - обикновено след голяма свръхдоза се инжектират опиоидни антагонисти. През 2007 г. фармацевтичният концерн и трима мениджъри бяха осъдени да платят глоба от 634.5 милиона долара за разпространението на оксиконтин. През март т.г. в ново дело те бяха осъдени да платят 270 милиона долара. Вероятно ще последват и нови дела.

В САЩ вече са подадени над 1600 жалби срещу концерни

в бранша. Наскоро в няколко американски щата бяха арестувани над 30 лекари, седем аптекари и осем болногледачи, които години наред са предписвали и продавали милиони болкоуспокояващи средства на наркозависими.

Към юридическия натиск се прибавя и общественият, който застигна не само фармацевтичния концерн, а и неговите собственици - семейство Саклер. Членовете на влиятелната фамилия винаги са се представяли за меценати на изкуството. Много галерии и научни институции са кръстени на тях. Но музеите в Лондон и Ню Йорк вече не приемат никакви дарения от клана Саклер. Инвестиционната фирма, която управлява активите на семейството, също не иска да има нищо общо с тях. Според груби изчисления семейство Саклер е направило оборот от 35 милиарда долара след въвеждането на препарата оксиконтин през 1996 г. Бойкотът и жалбите обаче не могат да спрат опиоидната епидемия в САЩ. Наркозависимите най-вече имат нужда от индивидуална подкрепа.