Докато Русия готви втората си офанзива, се води дебат кой ще надделее през 2023 г. - Москва или Киев. Макар и важен, такъв дискурс пропуска дългосрочните последици от конфликта. В дългосрочен план истинският губещ на войната вече е ясен. Нашествието на руския президент Владимир Путин в Украйна ще бъде запомнено като историческа глупост, която срина Русия в икономическо, демографско и геополитическо отношение.

Нека започнем с крайъгълния камък на руската икономика: енергетиката. За разлика от реалната зависимост на Европа от Русия за изкопаеми горива, за икономическата зависимост на Русия от Европа не се говори. За 2021 г. Русия е изнесла 32% от въглищата си, 49% от петрола си и зашеметяващите 74% от газа само за европейските страни, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Добавете Япония, Южна Корея и европейските страни, които не са част от ОИСР и които се присъединиха към западните санкции срещу Русия, и цифрата ще стане по-висока. Струйка от руската енергия продължава да се влива в Европа, но тъй като Европейският съюз се справя добре с ангажимента си да елиминира руските нефт и газ, Москва може скоро да се окаже

напълно изключена от най-доходоносния си експортен пазар

В страна като Русия, където 45% от федералния бюджет идва от изкопаеми горива, въздействието на тази пазарна изолация няма как да се преглътне. Износът на нефт и въглища е гъвкав и Москва наистина успя да ги пренасочи към страни като Индия и Китай, макар и с големи отстъпки, по-високи разходи и по-ниски печалби. Газът обаче е много по-труден за пренасочване поради инфраструктурата, необходима за транспортирането му. С газопровода за 400 милиарда долара към Китай Русия постигна известен напредък на този фронт, но ще отнеме години, за да замести текущия капацитет към ЕС. Във всеки случай, ролята на Китай като единствен купувач го прави лош заместител на Европа.

Тази пазарна изолация обаче би била поносима, ако не беше най-тежката последица от войната на Русия - ускорният преход към декарбонизация. С цената на грубо нарушение на международното право, Путин успя да убеди западните лидери най-накрая да третират независимостта от изкопаемите горива като въпрос на националната сигурност, а не само на екология. Това се вижда при прехода на Европа към възобновяема енергия - процесите за издаване на разрешения, които са отнемали години, сега се ускоряват. Няколко месеца след началото на войната Германия започна строежа на най-големия соларен парк в Европа. Приблизително по същото време Великобритания ускори напредъка на Hornsea 3 - най-големият вятърен парк в света. Резултатите вече говорят сами за себе си. За първи път миналата година вятърът и слънчевата енергия имаха по-висок дял в електрическото производство в Европа, отколкото нефтът и газът. Да не споменаваме и за други усилия за декарбонизация като субсидии за термопомпи в ЕС, стимули за чиста енергия в САЩ и завишено използване на електрически превозни средства навсякъде по света.

Ефектът върху Русия не може да бъде по-лош. Рано или късно, заниженото търсене на изкопаеми горива ще намали драстично и трайно цената на нефта и газа, което е

екзистенциална заплаха за руската икономика.

Когато увеличеното производство на шистов газ в САЩ потисна цените на петрола през 2014 г., Русия изпадна във финансова криза. Заниженото търсене на изкопаеми горива в глобален план ще се развива по-дълго, но резултатът за Русия ще бъде много по-сериозен. С войната Русия ускори енергиен преход, който обещава да срине нейната икономика.

Войната на Путин в Украйна ще остави Русия и с по-малко население. Демографските проблеми на Русия са добре известни и Путин възнамеряваше през 2022 г. да обърне дългогодишния тренд за спад на населението. По-вероятно е обаче годината да отбележи началото на нов спад, от който няма да има възстановяване. В хаоса, който последва разпадането на Съветския съюз, раждаемостта в Русия спадна до 1.2 деца на жена, което е далеч под 2.1, необходими, за да може населението да остане стабилно. Ефектите могат да се видят и днес. Има 12 милиона руснаци на възраст 30-34 години, родени точно преди разпадането на Съветския съюз, и само 7 милиона на възраст 20-24 години, родени по време на хаоса, който последва. Този дефицит означава, че населението на Русия ще спада още, просто защото по-малък брой хора ще могат да имат деца.

Руската инвазия

превърна лошите демографски данни в катаклизъм.

Най-малко 120 000 руски войници са загинали досега. Много от тях са в 20-те си години и от същото малобройно поколение, което Русия едва ли може да си позволи да загуби. Мнозина емигрираха или просто избягаха в други страни. Точният брой е труден за изчисление, но като се има предвид, че 32 000 руснаци са имигрирали само в Израел, общият брой напуснали страната наближава един милион.

За съжаление, съдбата на руските семейства е предначертана. Предвижда се, че през следващата година ще се родят по-малко от 1,2 милиона руски бебета, което ще отбележи най-ниската раждаемост в страната от 2000 г. насам. Ръстът на насилието, на консумацията на алкохол и други фактори, които влияят на решението на семействата да имат деца, ще се отрази пагубно на раждаемостта. По ирония на съдбата, през последното десетилетие Путин успя да забави (ако не и да обърне) намаляващото население на Русия чрез високи детски надбавки. Повишените военни разходи и дългът, необходим за финансирането им, обаче ще затрудни подобни политики.

Инвазията

остави Русия в още по-лошо геополитическо състояние.

За разлика от твърдите числа и демографските данни, е трудно да се измери загубеното влияние. Това обаче е видимо навсякъде - от проучвания на общественото мнение в целия Запад до гласовете на Организацията на обединените нации. Може да се види и в собствения двор на Русия. Докато НАТО може скоро да присъедини Швеция и Финландия, Организацията на Договора за колективна сигурност на Русия се пука по шевовете, тъй като традиционни съюзници като Казахстан и Армения осъзнават безсилието на Кремъл и вече гледат към Китай.

Може би най-важното е, че

Русия подсили либералната демокрация по света

През годината след началото на войната френският президент Еманюел Макрон спечели втори мандат във Франция, крайнодясната ''Алтернатива за Германия'' загуби позиция на три последователни вота в Германия, а републиканците платиха цената по време на междинните избори в САЩ. Крайната десница влезе във властта както в Швеция, така и в Италия, но подобни победи досега не успяват да разтурят западното единство и изглеждат мотивирани по-скоро от имиграцията. Да не говорим за вълната на демократична консолидация в Източна Европа, където избирателите изхвърлиха нелибералните популисти в Словения и Чехия. Невъзможно е да припишем някой от тези резултати само на един фактор, но определено сред тях е и нахлуването на Русия в Украйна и ясният избор между либерализма и автокрацията.

Войната на Русия обаче оказа най-голямо влияние в Украйна. Противно на историческия ревизионизъм на Путин, Украйна отдавна има национална идентичност, различна от тази на Русия. Но също така имаше разлики по езикова линия, като една част от елита възнамеряваше да поддържат близки отношения с Кремъл,  а част от обществото се колебаеше за по-тесните връзки със Запада.

Вече не е така.

91% от украинците сега предпочитат да се присъединят към НАТО. 

85% от живеещите в Украйна се смятат за украинци, което е маркер за гражданска идентичност, увеличаващ се след нахлуването на Русия. Местните рускоговорящи, сред които и украинският президент Володимир Зеленски, започнаха да говорят на украински. Путин стартира нашествието си, за да върне Украйна в орбита на Москва. Вместо това той предначерта бъдещето ѝ на Запад.

Може да се спори, че колкото и войната да струва на Русия, то тя струва експоненциално повече на Украйна. Това е вярно. Икономиката на Украйна се сви с повече от 30% през изминалата година, докато икономиката на Русия спадна с едва около 3%. Да не говорим за ''човешката такса'', която Украйна плати. Но подобно на Брекзит, западните санкции срещу Русия ще са като бавно горене, а не незабавен срив. И докато Русия навлиза в продължителен период на икономически и демографски спад, след като дойде мирът, Украйна ще може да разчита на комбинирания индустриален капацитет на ЕС, САЩ и Обединеното кралство, който ще я подкрепи като най-новия член на Запада - точно резултатът, който Путин се надяваше да  избегне. Русия все още може да спечели нови територии в Донбас. Но в дългосрочен план подобни победи не са от значение - Русия вече е загубила.