Едно от най-силно работещите послания на ГЕРБ е, че трябва да се гласува за тях, за да не дойдат комунистите на власт. И много хора се връзват и гласуват, понякога с отвращение, за ГЕРБ, само и само да не дойдат комунистите. Трябва да се признае на герберите чувството за хумор, защото, ако под „комунисти на власт“ разбираме завръщане към Тодор-Живковото минало, те отдавна вече са на власт. Комунисти на власт се свързва с въвеждането на посредствеността като единствен критерий за назначаване на работа, защото посредствените хора на властови позиции гарантират сигурността на режима. За да получиш дадена позиция, единственото, което се изисква, е лоялност към вожда. Едно време беше важно да си член на БКП, за да напредваш в кариерата, днес е важно да си гербаджия. Дали ще ги наричаме калинки, гербери или комунисти, е все едно. Приликите между Тодор Живков и неговия телохранител Бойко Борисов са потресаващо много. По времето на Живков живеехме в работническо-селска диктатура. В същия модел живеем и сега. Същността на този тип диктатури е, че начело на държавата застават хора с ниско или никакво образование, гордеещи се със своята простоватост и дори простащина и несрамуващи се от ограничения си интелект, демонстриращи дори презрение към образованите и квалифицирани хора. Този тип управление се отличава и по шокиращата арогантност на облечените с власт. Точно както по времето на работническо-селската диктатура на Тодор Живков, и днешната работническо-селска номенклатура изпитва гигантско презрение към гражданите и особено към можещите и талантливите. Същото презрение, което изпитваха някогашните, а и днешните комунисти. Това обяснява защо бившата и сегашната номенклатура изговарят с еднакво презрение „умни и красиви“.

От целите проводници до цифровия "Чернобил"

Посредствеността, лоялността към режима вместо към личната съвест и отговорност са в основата на всички трагедии, предизвикани от комунистите. Чернобилската авария е резултат именно от корумпираната и прогнила система, наложена с кръв и тормоз. Посредственост и лоялност към режима доведоха и до цифровия "Чернобил" – изтичането на данните на милиони български граждани от НАП. От мига, когато Тодор Живков изрече прословутата си глупост „Тази година завод за полупроводници, догодина – цели проводници!“ до цифровия „Чернобил“ номинално са минали повече от 40 години, през които обаче нищо не се е променило. По време на посредственото и некадърно тоталитарно управление на Тато България сe опитваше да се позиционира като средище на науката и техниката, на производството на компютри и ИТ специалисти. Компютрите „Правец“, носещи името на родния град на селския диктатор Живков, бяха гордостта на социалистическия прогрес, но в тоталитарна среда нови технологии просто не могат да се развиват, защото убийството на идеите още в зародиш е основната идеология на тоталитарните режими. Под също толкова посредствено и некадърно селско управление на диктатора Бойко Борисов България се опитва да се позиционира като средище на ИТ индустрията. Разликата между соца на Тодор Живков и този на Бойко Борисов е, че последният се развива в цифровата епоха, когато данните все повече се превръщат в петрола на XXI век. Освен това вече сме в западния идеологически блок, което води до поредица парадокси.

Изтичането на данните от приходната агенция е истинска дигитална катастрофа

с трудно прогнозируеми последици. Дори по-голяма от случая с компанията „Кеймбридж Аналитика“, занимаваща се с търговия с лични данни и манипулация на изборни процеси. Разликата е в причините. В случая с „Кеймбридж Аналитика“ става дума за решението на частната компания "Фейсбук" да продаде данните на част от потребителите си с рекламни цели и напълно съзнателно. При НАПлийкс става дума за престъпно нехайство и дори престъпна посредственост. Точно както съветската работническо-селска власт се опита арогантно да замете и омаловажи катастрофата „Чернобил“, така и управляващите в България се опитват чрез умопомрачителна арогантност да замажат цифровия "Чернобил". Репликата на шефката на НАП, че след трудно, но много добре обмислено решение е решила да не прекъсне отпуската си на фона на гаф с такива размери, е ярък пример за арогантността на тоталитарните управления, при които се знае, че каквото и да направиш, от теб не се очаква да поемеш отговорност просто защото от теб не се е очаквало нищо друго, освен да бъдеш вярна пешка на диктатора. От теб се очаква каквото и да стане, да си на фронтовата линия да вардиш режима му.

Това, което прави бедствието особено силно, е, че стана в държава,

която съществува в чужда и несвойствена политическа система. ЕС е общност на демократични държави, където отговорността и добруването на гражданите са най-високи ценности. Тази несъвместимост между работническо-селската диктатура и либералната западна демокрация води до мутации като тази да имаш еврокомисарка, която отговаря за цифровия пазар на ЕС, докато в същото време си допуснал цифрова катастрофа с епични размери. Еврокомисарката ни Мария Габриел работи в екипа на бившия естонски премиер Андрус Ансип, по време на чието управление Естония се превърна в изцяло цифрова държава и си спечели прякора Е-стония. Държава, в която от години се гласува по интернет и която е най-напреднала в развитието на електронното управление. Как е възможно българската еврокомисарка да отговаря за „разработката и прилагането на мерки, които да направят Европа по-сигурна, и да й се има доверие онлайн, така че гражданите и бизнесът да могат изцяло да се възползват от цифровата икономика“? Всъщност г-жа Габриел зае тази позиция по стечение на обстоятелствата. След като Кристалина Георгиева напусна високата позиция на заместник-председателка на ЕК, отговаряща за бюджета, на нейно място беше преместен германският еврокомисар Гюнтер Йотингер, който преди това отговаряше именно за цифровия пазар. Мария Габриел беше назначена на негово място. Дали се справя добре или не, е отделна тема, но разпределението на ресорите освен политически и геополитически двигател се влияе и от спецификите на страната членка или самия еврокомисар. Именно заради успеха в създаването на цялостно електронно управление на Естония беше възложен цифровият ресор, и то на ниво заместник-председател на ЕК. Бившият латвийски премиер Валдис Домбровскис пък получи друг важен заместникпредседателски пост – да отговаря за еврото, заради изключително добрия опит - и негов личен, и на Латвия като цяло в справянето с икономически кризи и подготовката за членство в еврозоната.

На този фон отказът на премиера Борисов българка да заеме поста върховна представителка на ЕС за външната политика и отбраната с аргумента, че иска да има свой човек в ЕК и по възможност той да задържи цифровия ресор, звучи още по-нелепо. В момента данните са основна разменна монета, затова на ЕС му отне много време да сключи със САЩ споразумение за защита на личните данни на гражданите на съюза. И това е още един парадокс. Съюзът в момента е водещ в налагането на стандарти и правила за защита на личните данни в интернет, а управлението на България не може дори да проумее колко важна е неприкосновеността на личните данни в цифровия век и особено в цифрова икономика. И как да го разбере управление, което се крепи на посредствеността и арогантността?

Разликата между преди и сега е,

че сегашната работническо-селска диктатура е избрана от гражданите. Тя не е наложена при разчертаването на идеологическите граници на света. Днешното управление е плод на съзнателен избор. Е, и малко помощ от старите апаратчици и техните руски съюзници, на които "Кеймбридж Аналитика" може само да завижда. Това само прави паралелите с преди още по-големи. Някога, по време на тоталитарното управление на Тодор Живков, нищо не беше неприкосновено. Нито свободата, нито личният живот, нито собствеността. Индивидът принадлежеше на строя. Същото е и сега. И точно както тогава, и сега няма институции, които да защитят неприкосновеността на личните данни, които са на практика личността в едно интернет общество. Данните ни са валутата и ДНК-то на цифровите общества и цифровата икономика. В една демократична западна държава за такова грандиозно изтичане на данни би трябвало да падне цялото правителство. Но не и в работническо-селската диктатура на Бойко Борисов. Затова и неговите заплахи, че ако не е ГЕРБ, ще дойдат комунистите на власт, са смешни. Комунистите вече са на власт. Онези некадърни, посредствени, арогантни същества, които паразитират безнаказано върху обществото. Не е важно как ще се казват тези комунисти – ГЕРБ, БСП или друго, защото природата им е една и съща. Тодор Живков ни управляваше, без да се срамува от отчайващото си невежество. Бойко Борисов ви предлага абсолютно същото. Ако не беше толкова тъжно, щеше да е ужасно смешно, но явно избирателите предпочитат да им е смешно, защото и те самите не си дават сметка колко важни са им данните. Какво ли не им отне комунизмът и „демокрацията“, че едни данни да ги притеснят. Откъдето дошли, там и отишли. Да живее работническо-селската диктатура!