С един куршум - два заека. Така може да се опише ефектът от наливането на впечатляващата сума от 4 млрд. лв. в капитала на държавната Българска банка за развитие - средства, които правителството на Росен Желязков по-рано взе като заеми от международните пазари и които ще се връщат от всички данъкоплатци.
С тази финансова операция управляващите хем си осигуряват още по-голям ресурс, който може да разпределят, ползвайки банката като касичка, хем ще имат пари за допълнително харчене, представяйки го като инвестиции в икономиката, без това да увеличава на хартия дупката в хазната.
Счетоводната гимнастика,
с която правителството прикрива действителния дефицит, лъсна още при приемането на бюджета за 2025 г. Тогава изненадващо при второто четене на закона по предложение на правителството управляващите гласуваха рекордно висок нов дълг, който държавата може да поеме тази година - 18.9 млрд. лв. Циничното е, че това се случи, докато новата власт неуморно громеше предишната политика на финансовия министър Асен Василев за разхлабени публични финанси.
Новият дълг, който в момента вече е 16.5 млрд. лв., значително надхвърля средствата, необходими за покриване на 3%-ния недостиг в хазната и обслужването на падежи по стари задължения. От новите заеми около 7 млрд. лв. е планирано да отидат за увеличение на капитала на десетина държавни предприятия, сред които е и ББР. Официалният мотив - парите ще се използват за реализация на важни за икономиката ни проекти. Тези инвестиции обаче не са част от бюджетните капиталови разходи за тази година, а са изписани "под черта", с което се заобикаля раздуването на дефицита над ограничението от 3%.
Лъвският пай от новите заеми правителството налива в държавната ББР. Сумата от 4 млрд. лв. трикратно надвишава капитала на банката. Опозицията още при гласуването на бюджетния закон поиска информация за какви точно проекти ще се насочат тези пари, но такава липсва дори и след одобреното от Министерски съвет преди две седмици увеличение на капитала на банката.
Финансовият министър Теменужка Петкова, а след това и премиерът Росен Желязков ни уверяваха, че "голяма част от тези средства" ще се вложат в икономиката за финансиране на проекти от приоритетни сектори.
Изброени бяха един куп сектори, което е показателно, че всъщност липсват приоритети. Например проекти в сферата на изграждането и разширяването на индустриални зони, обновяването на ВиК инфраструктурата в страната, инвестиции в сектор "Отбрана и сигурност", в "зелена енергия", в това число саниране на жилищни сгради и възобновяеми източници. Дори огромна сума като въпросните 4 млрд. лв. е пренебрежимо малка, за да доведе до осезаем ефект, ако бъде вложена във всички тези "приоритетни" сектори. Но пък повечето от тези дейности са силно корупционни и с големи комисиони.
От единия джоб в другия
На практика правителството прехвърля огромни разходи на министерствата към държавната банка, за да се вмести в дефицита от 3%.
Например в бюджета за тази година се предвижда ББР да поеме 900 млн. лв. от планираните 1.650 млрд. лв. за финансиране на проекти от мащабната инвестиционна програма за общините, започнала през 2024 г. С тази сума ще бъде разтоварен бюджетът на МРРБ.
Отделно предвижда се през ББР да мине вторият етап от националната програма за саниране на жилищни сгради, като в бюджета за тази година е предвидено да се дадат на банката държавни гаранции за 2.5 млрд. лв. Плановете бяха ББР да набави 2.5 млрд. лв. в следващите 5 години чрез емитиране на облигации, с които да финансира "безплатното" саниране на жилищата в страната. Сега с увеличението на капитала на банката с държавни заеми за 4 млрд. лв. не е ясно дали тези планове отпадат.
Обезпокоително е и още нещо - финансовият ресурс за изпълнение на програмата за саниране е планирано да се осигурява поетапно в рамките на пет години. За тази година е предвидено финансиране от едва 50 млн. лв., а за следващата - 100 милиона. При това положение не е ясно защо капиталът на банката трябваше да се вдига накуп с толкова много.
"Капитализацията на ББР реално ще бъде бюджет извън бюджета. Това е социализъм и корупция", коментира икономистът Никола Янков.
Касата на властта
Скандалите около единствената държавна банка у нас ни карат дълбоко да се съмняваме в намеренията на управляващите за ефективно влагане на парите на всички данъкоплатци, така че да спечели икономиката и обществото като цяло. Добре помним как 2/3 от капитала на банката бе раздаден преди няколко години на шепа близки до властта бизнесмени и политици. Част от тези подаръци, маскирани като кредити, никога няма да бъдат върнати, защото са дадени на кухи фирми срещу съмнително и дори липсващо обезпечение.
„Аз силно се надявам, че всички практики, които са определени като недобри до този момент, вече са в историята“, обяви Теменужка Петкова. От началото на годината ББР отново е под шапката на финансовия министър и сега Петкова се опитва да използва банката, за да заобикаля фискалните правила. И не само тях.
Опасенията са, че държавната банка отново ще се използва за гара разпределителна на публични средства
към определени бизнеси и "наши" хора.
В новата власт са част от замесените със скандалните кредити и с нетърпение очакват да се облажат пак.
"Правителството превръща ББР в лична банка на Борисов и Пеевски, която по тяхна благословия да раздава пари на държавни предприятия и за "приоритетни" проекти по непрозрачен начин", алармираха от ПП-ДБ.
Подготовката за това започна още по времето, когато за шеф на Надзорния съвет на ББР бе назначен Росен Карадимов - в края на 2022 г. Той разработи нова стратегия за банката, която по-късно одобри като министър на иновациите и принципал на ББР. Тогава Карадимов обясняваше, че не може такава мощна финансова структура да се занимава с финансиране на някакви мижави проекти на малки и средни фирми - "все едно с оръдие да гърмим пъдпъдъци". Така сред приоритетите на банката, създадена да подпомага малки и нововъзникващи бизнеси, бяха включени сектори като отбрана и военно-промишлен комплекс, ВиК инфраструктура, енергетика, здравеопазване.
Последвалите промени в устава на банката развързаха ръцете на ръководството да отпуска отново многомилионни кредити със съмнителни обезпечения. Преди това тази скандална практика бе спряна през 2021 г. след разкритията на тогавашния министър на икономиката Кирил Петков за 1 милиард лева, раздаден на осем фирми, като бе въведен таван на заемите от 5 млн. лв. Да, прав е премиерът Росен Желязков да отрича, че таванът от 5 млн. лв. за кредит е премахнат, само че този таван вече не важи за един куп случаи.
Например прагът от 5 млн. лв. с новия устав не важи при финансиране на публични предприятия и на търговски дружества, в които държавата или община притежават не по-малко от 50% от капитала, както и при реализация на регионални или международни проекти. Таванът не важи и за осигуряване на съфинансиране по различни национални програми или европрограми, а това са всички инфраструктурни проекти, включително и програмата за саниране на жилища. Без лимит от 5 млн. лв. може да се отпускат също заеми на предприятия-износители, както и на предприятия от военно-промишления комплекс.
Има опасения, че ББР ще бъде използвана да финансира закъсали държавни фирми, които никоя търговска банка не би кредитирала. Самият Карадимов, докато беше шеф на надзора на ББР, развиваше теорията, че няма нищо по-логично държавната банка да поеме дълговете на държавните болници, а те са значително по-големи от 5 млн. лв. всеки.
Неизвестните за какво ще бъдат използвани изсипаните в ББР 4 млрд. лв. са много.
Също толкова мъгляви са плановете за наместването на 1.5 млрд. лв. в Българския енергиен холдинг. Сумата може да изглежда доста крупна, но за огромните пробойни и нужда от инвестиции в държавната енергетика, е незначителна. И въпреки това, като се има предвид, че тези финансови инжекции се правят с цената на нов дълг, който ще връщат всички данъкоплатци, правителството дължи обяснения.
