Ахмед Доган прави партия. Лято '25 прилича картинно на лято '20 - протести срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски, пърформанси против главния прокурор (в случая - изпълняващ функцията). Има и опозиционни арести в общините. "Какво е това, какво се случва?", пита се мнозинството българи насред отпуските. Отговорът е, че се прави опит за политическо пренареждане на играчи, текат свързани с това атаки, контраатаки, съответно енергично зарибяване на електората с нови-стари теми; и една все по-корпулентна сянка пълзи, затискаща обекти и субекти.
В ДПС случката е една. Доган официално хвърли кърпата, синът изяде бащата - с "възванието" до привържениците бившият колос помогна на историците да датират събитието. Ако все още следва да броим Доган за фактор, е интересно, че той даде 3 месеца за организиране на новата партия. Тоест бихме могли да очакваме зимата парламентарни избори. И още нещо винаги следва бъде казвано по темата. То е
исторически важно, но подценено при отдавна притъпените
обществени сетива - етническата партия на българския преход, най-устойчивата партия въобще, премина от ръцете на етнически турчин в ръцете на етнически българин - доскоро това се смяташе не само за невъзможно, но и рисково за вътрешния мир във всякакви подобни варианти. Тече и време разделно в одисеята на най-мощния политик на българския преход - за сметка на друг, който не е ясно докъде ще стигне; но му отмъкне партията, инструментите и всичко онова, което бе той.
Корпулентният мъж притежава и голяма част от т.нар. правосъдие, силовите органи. Заради апетити към Варна през тях удари кмета от ПП. Така стигаме до протестите в защита на Благомир Коцев, срещу "двете мутри". Като организация чисто партийни (ПП плюс ДБ), опитвайки да облекат много по-атрактивни дрехи ("граждански", "на свободните българи", "срещу прасетата"), те директно са за спасението на ПП. Защото, известно е, варненският случай опира до Асен Василев. Другият ас на ПП - Кирил Петков, бе ударен през разследването срещу Никола Барбутов в Столична община. Впрочем, интересно е защо протестите
пращат сърца на Коцев, а не на стоящия в ареста
месец бивш софийски зам.-кмет? Обяснението е, че във варненският случай има много повече неприятни данни за ПП, стигащи до самия връх (Василев) - с възможност за унищожение на партията или поне на тоталното ѝ поставяне под контрол. Корпулентен контрол. С други думи, ако разследващите органи са бухалка срещу ПП, протестите са щитът на ПП - все инструменти.
Отделно следва да се каже, че ПП си има много вътрешни проблеми (напускане на хора), а и традиционни неразбории с ДБ. Ударите засега подминават ДБ. Затова на карта е съдбата само на ПП.
Трябва да се направи и уточнението, че огромна част от протестиращите днес не го правят със съзнанието, че защитават ПП или ПП-ДБ. Убедени са, че бранят морала, демокрацията. Но, разбира се, за да излязат, трябва някой да ги повика, да ги организира. Правят го точно посочените партии. Също така е известно, че когато са накърнени моралът и демокрацията спрямо "Величие", например (първоначалните резултати от последните избори), не протестират същите хора, ами поддръжниците на "Величие"; при нужда ГЕРБ свиква хората си и т.н. Партизирането е сред базовите белези на протестите у нас, успоредно с обилна обработка на сърца и умове да се прикрие този факт.
Всички тези събития съвпадат с изтеклия срок за функциите на Борислав Сарафов и споровете по въпроса. Логично и по тази линия бяха подновени протести. Това е все същият сблъсък между двата отдавна враждуващи сегмента в политиката ни, за кратко усмирили се при "сглобката" - на т.нар. демократични сили срещу Пеевски, или срещу Пеевски и Борисов. За протестите трябва да се каже също, че опитват да приличат на старите ама.... не става някак. Или
искат, ама нямат желание,
или просто плочата е изтъркана, не се слуша в широк кръг.
Борисов? Разбира се, че щом проблеми имат хората, които вкараха него в ареста (правителството на Кирил Петков), значи всичко е окей. Обаче няма как да му харесва, задето Пеевски се разпорежда зад кадър, а негативите като мандатоносител обира той. Всъщност, досега Борисов с шепи черпеше от противопоставянето "за и против еврото", "Украйна v/s Русия" - позиционирайки сред прозападните, "демократични" сили. И много губи от връщането на правосъдието като водеща тема. Тия дни той каканиже всякакви работи ("Както сме влезли в Еврозоната, може и да излезем", "Бих направил избори, ама няма"), което е характерно за стила му. Но и неудобство се усеща. Защото в крайна сметка наближава моментът, в който
ще трябва да се изправи срещу Пеевски
Пеевски пред нищо не се спира. Утре и от самия Борисов ще поиска всичко. Та, и Борисов, ако вече не е почнал, ще трябва "да ги реди нещата" - при себе си да подреди.
Такова е положението - нестабилно, рисково. Другият важен играч е Румен Радев, но никой не знае ще прави ли партия. Вероятно и той не знае.
