Със стари проблеми и с обещания за нови реформи започва новата 2025/26 учебна година. Над 700 000 ученици ще прекрачат другата седмица прага на училищата - някои от тях за първи път - с тежки раници, но и пълни с надежди. Особено важна ще бъде годината за седмокласниците, които на пролет ще се явят на нов тип изпити за прием в гимназиите. Старт идните месеци може да бъде даден и за редица новости в образованието - ако депутатите успеят да приемат мащабните промени на МОН в училищния закон, чийто последици ще усещаме следващите години. Какво ново очаква образователната система и нейните участници?
Нови директори
Новата година започва с познатите тревоги навсякъде, като в някои училища тя се очертава по-предизвикателна заради новите директори, които тепърва ще се адаптират към постовете си. Общо 251 училища ще са с нови началници (от над 442 обявени конкурса), като нови титуляри ще имат и 17 центъра за специална образователна подкрепа, 8 центъра за подкрепа на личностно развитие, три регионални центъра за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, както и Държавният логопедичен център. За съжаление, 37% от образователните институции са били без желаещи кандидати за директори и остават с настоящите. Данните показват изявена липса на интерес и оставане на работа на много пенсионери и работещи директори в пенсионна възраст, които по правило не са най-склонните да модернизират образователния процес.
Нови изпити
Ако може да се каже, че някой е изтеглил късата клечка тази година, то това са седмокласниците. През май в изпита им по математика ще има задачи от 6 учебни предмета. Освен по математика, те ще трябва да отговарят и на въпроси от областта на биология, химия, физика, география и "Човекът и природата". Тестът ще включва общо 24 задачи, от които 18 ще проверяват компетентности по математика; и 6 интегрални задачи, проверяващи умения по останалите учебни предмети. Времето за изпита ще бъде увеличено с 15 минути - на общо 180 минути, а задачите ще са с акцент върху разбиране и практическо решаване, без да се изисква наизустяване на теории или закони.
За 10. клас също се предвижда интегриран изпит по математика и природни науки с подобна структура, но с по-кратко време за работа - 120 минути. НВО-то ще включва задачи от 5 учебни предмета - математика, биология, химия, физика и география. Изпитът е съставен от 18 задачи, от които 12 ще проверяват компетентностите по математика; а 6 (с избираем отговор и с кратък свободен отговор) - тези по останалите предмети.
Дали новият формат ще засили интереса към природните науки, или ще доведе до повече двойки на изпитите, предстои да видим. Още отсега обаче има притеснения, че без промяна на учебните планове и програми, промяната само ще доведе до повече частни уроци, към които се ориентират все повече учители и ученици.
Нов закон
2025/26 г. има шанс да се запомни с променен закон за предучилищното и училищното образование - ако обаче депутатите поставят за свой приоритет приемането на над 20 вида поправки в основния за системата закон. Сред ключовите предложения са интензивна езикова помощ за ученици, превръщане на математическите гимназии с прием след 4. клас в специализирани, пълна забрана на мобилни телефони в училище, разширени дисциплинарни правомощия за учителите, въвеждане на избираем час "Добродетели и религии", реформа в управлението на регионалните управления по образованието, подкрепа за деца със специални образователни потребности и др. Най-щекотливият въпрос - за религията, ще остане за догодина, но други мерки, като забраната на телефоните в клас, биха могли да бъдат въведени веднага след приемането им от парламента.
По последни изказвания на просветния министър Красимир Вълчев забраната за телефони в училище може да влезе в сила още през ноември. Както се казва - на ход са депутатите, от които понякога може да очакваме и неочакваното. А ефективното прилагане на мярката, чиято цел е да подпомогне образователния процес, още не е сигурно - синдикатите категорично заявиха, че директори и учители няма да се ангажират със събиране и съхраняване на ученическите телефони. Твърде възможно е още със старта на забраната да станем свидетели на прехвърляне на отговорността за изпълняването й между родители и учители.
Ваканции
Важна информация за учениците и техните родители дава и графикът на МОН за учебното време. Есенната ваканция тази година е предвидена да е 4 дни от 31 октомври до 3 ноември включително. Коледната ваканция да бъде 12 дни - от 24 декември до 4 януари включително, а пролетната за учениците от 1. до 11. клас - 10 дни - от 4 април до 13 април. За бъдещите абитуриенти ваканцията ще започва малко по-късно - на 8 април. Междусрочната ваканция ще бъде 3 дни - от 31 януари до 2 февруари включително. 2 март (понеделник) ще бъде неучебен ден. Той ще се слее с националния празник 3 март и така ще се получат още 4 неучебни дни за учениците - от 28 февруари до 3 март.
Неучебни ще са и дните на националните външни оценявания в 7. и 10. клас - 17 и 19 юни. По традиция неучебни ще са дните на матурите. Предвижда се на 20 май да е задължителният държавен зрелостен изпит по български език и литература, а на 22 май - втората матура. На 3 и 4 юни са планирани изпитите в края на 4. клас.
Важна информация за зрелостниците - МОН въведе промени в нормативната база, които позволяват анулиране на зрелостни работи с идентични текстове - като превенция срещу преписването, когато задачите изискват създаване на самостоятелен отговор. Става дума за случаи, в които отделни изпитни работи съвпадат напълно или почти напълно - по структура, отговори, формулировки или решения. Целта на промяната е да се гарантира равнопоставеността при оценяването на матурите, за да не могат ученици да получават оценка въз основа на копирани текстове.
Нови правила за ученическите екскурзии
Нови правила, съответно нови задължения за директорите, ще има по отношение на ученическите екскурзии. При еднодневни екскурзии училищата и детските градини ще трябва да уведомяват предварително Регионалните управления на образованието, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и сектор „Пътна полиция“ на МВР. Досега такова изискване имаше само за по-дългите пътувания. Занапред не по-късно от 24 часа преди началото на пътуването директорът на училището или детската градина ще трябва да уведоми ръководителите на съответните институции, като посочи маршрут на пътуването, начален пункт, дата и час на тръгване, очаквано време на пристигане в крайния пункт, час и сборно място за тръгване от крайния пункт, очакваното време на пристигане, продължителност на престоя.
Стари проблеми
За съжаление, някои от най-големите проблеми в образованието - претрупаните учебни програми, т.е. промяна на това какво точно учат учениците, няма да намерят решение тази година. МОН вече публикува концепция за нови учебни програми, но те ще са готови най-рано след 4-5 г. По-краткосрочна промяна, която обаче също няма да се случи през 2025 г., е редакцията на учебните планове, предложена от МОН. Тя предвижда увеличаване на часовете по български, математика и природни науки в гимназиалния етап за сметка на намаляване на тези по чужд език, промени при профилираната подготовка в 11. и 12. клас и др. За следващата учебна година, поне засега, остава и дългоочакваната оценка на училищата според качеството. Наредбата за управление на качеството в детските градини и училищата бе представени преди дни от МОН и обсъждането й тепърва предстои.
