На гарата в Пшемишъл в Югоизточна Полша, само на няколко километра от границата с Украйна, хиляди бежанци търсят спасение. Всеки ден средно 50 000 души влизат в Полша от началото на войната. С това темпо страната може да се изправи пред най-голямата бежанска вълна в Европа след Втората световна война.

Но това

не е повод за паника, а стимул за невероятна мобилизация

Десетки полски граничари и войници раздават с усмивка храна, вода, одеяла и горещ чай. За децата има подготвени играчки и книжки. Дори знаменитият испански готвач и създател на неправителствената организация World Central Kitchen Хосе Андрес пристигна на границата между Украйна и Полша, за да създаде мобилни кухни и да осигури топла храна за хиляди украински жени и деца. В платформата за търсене на работа LinkedIn пък се организират камиони за превоз на медицинска помощ от Полша до Украйна. Едно от най-неочакваните дарения, казват доброволците на гарата в град Пшемишъл, дошло от възрастен мъж, който предоставил 30 литра нафта.

Войната в съседна Украйна разтърси Полша, предизвиквайки огромен поток от помощ и солидарност. Подкрепата за украинските бежанци и противопоставянето на нахлуването на Владимир Путин в страната обедини - поне засега - прословуто поляризираната полска общественост и парламент. Полското правителство, което дойде на власт през 2015 г. с антибежанска реторика, най-вече срещу търсещите убежище от Близкия изток и Африка, сега приветства всички, които бягат от войната. Хиляди доброволци, предимно студенти, работят ден и нощ, за да раздават храна, вода, одеяла, палатки, играчки и лекарства. Навсякъде има пунктове за събиране на дарения в натура и хора, желаещи да приемат бежанци. Поляците пътуват до границата с личните си автомобили, за да предложат превоз на бежанците до почти всички градове и села. Няколко дни след като руските войски нахлуха в Украйна и Полша настани първите бежанци, Войчех Бакун, кметът на Пшемишъл, написа в социалните медии, че някои помощи, като например дрехи,

не са необходими, защото вече има в огромни количества.

Според него 70-80 000 бежанци вече са в града. 

18-годишният Ахмед от Южна Африка пристига в Киев два дни преди началото на войната на 24 февруари. Той отива, за да посети баща си, когото не е виждал от 12 години. Когато войната започва, двамата предприемат тежко пътуване към полската граница. ''На границата имаше четири или пет контролно-пропускателни пункта. Влязох в полицейски участък и първото нещо, което охранителят каза дори не беше поздрав, а ме попита дали съм гладен. Невероятно е да станеш свидетел на такова отношение'', казва Ахмед пред журналистката Агнешка Пикуличка-Вилчевска. В тази връзка полицията в страната предупреди, че групи, свързани с крайната десница, разпространяват фалшива информация за престъпления, извършени от хора от Африка и Близкия изток, най-вече студенти, които също бягат от бомбите на Путин.

Говорител на правителството каза, че поляците, които приемат украински бежанци, ще получат около 1200 злоти (470 лв.) на месец за покриване на разходите за всеки настанен човек. На украинците ще бъдат предложени временни разрешения за пребиваване и работа. Вече действа и специален уебсайт, на който всеки, който влиза в Полша, може да се регистрира и да остави информация от какъв вид помощ се нуждае –  място, където да отседне или работа. Платформата позволява и на хуманитарните организации да предложат своите услуги.

В Полша не забравят и животните.

Истински съвременен Ноев ковчег измина пътя от Киев до Познан

след шестдневна одисея, при която животинският конвой като по чудо оцеля след обстрел от руска страна. Веднага след началото на войната Наталия Попова от зоологическата градина в Киев е наясно, че животните рискуват да умрат или от бомби, или от глад. Затова тя се свързва със зоологическата градина в град Познан в Полша за съдействие. След като получава съгласие да прехвърли част от животните, тя трябва да вземе трудното решение кое от 80-те животни има най-голям шанс да оцелее в пътуването. Избира шест лъва, четири тигъра, африканско диво куче и маймуна капуцин и урежда транспорта им до границата. Екипът й продължава да се грижи за останалите в Киев животни.

Полша обаче не е сама в посрещането на бежанци от Украйна. На помощ се притекоха и други държави.

Чехия

Училищата в Чешката република посрещат хилядите украински деца в опит да им помогнат да се почувстват като у дома си. В инструкции Министерството на образованието препоръчва училищата да организират малки групи от украински деца, които постепенно да започнат да изучават чешки език. Очакванията в началото на следващата учебна година те да се включат в редовните часове. Тогава те ще владеят езика достатъчно добре, ще придобият самочувствие в новата си среда и ще създадат приятели. Сега училищата търсят доброволци сред украинските ученици и учители, които вече живеят в Чехия, или тези, които са избягали от руската инвазия. Фактът, че Чешката република има украинска общност от 200 000 души сега работи в нейна полза. Общността е активна в социалните мрежи, създавайки платформи в помощ на новопристигналите сънародници и активно помага на чешките власти.

Словакия

Границата Словакия-Украйна (97 км) е една от най-късите в сравнение с границата между Украйна и Полша (535 км) или Украйна-Румъния (600 км). Въпреки това страната поема огромен бежански поток от Украйна, тъй като между двете страни съществува безвизов режим, който позволява на украинците да пребивават в страната за период до 90 дни. Словашките власти приветстваха украинските бежанци и предложиха безвъзмездна помощ от 200 евро на месец за покриване на разходите за всички, които отворят дома си за тях. Освен това, Министерството на финансите на Словакия ще предостави безвъзмездна помощ от 100 евро на месец за настаняване на деца бежанци. 

Германия

В Берлин, където много търговски центрове вече са изпълнили капацитета си, хотели и църкви са превърнати в убежища. Раздават се храна и напитки заедно с безплатни сим карти за телефони. На място помагат медицински екипи, преводачи, доброволци и организатори. На жълтите жилетки на доброволците на централната гара в Берлин са записани езиците, които владеят, за да може работата да тече по-бързо. Стотици германски семейства чакат на гарата и предлагат места в домовете си. Те държат табели: ''Можем да приемем двама души! Краткосрочно или дългосрочно'', пише на едната. "Голяма стая. Един-трима души. Децата също са добре дошли! Можете да останете колкото е нужно", казва друга.

Управата на града е издигнала палатки извън централната гара, които осигуряват временни места за почивка и санитарни помещения на пристигащите от Украйна, преди да бъдат транспортирани с автобуси до места за настаняване из Берлин или близки градове като Лайпциг.

Румъния

Въпреки че румънското правителство показа солидарност с украинското правителство, то не е много активно в осигуряването на настаняване на бежанците в страната. Румънските граждани са се ангажирали сами с тази задача чрез социалните медии. Гражданите са създали във Фейсбук група, наречена Uniti Pentru Ucraina (Обединени за Украйна), която вече има повече от 242 000 членове, състоящи се от доброволци, дарители и украинци, които търсят помощ.

Унгария

Европейският парламент е провеждал дискусии в миналото по отношение на предприемането на дисциплинарни действия срещу антимигрантската политика на Унгария, като се има предвид враждебността на страната към бежанци от Афганистан и Сирия. Динамиката изглежда се промени в случая с украинските бежанци. Унгарските власти облекчиха строгите правила за преминаване на границата и разрешиха на украинците да влизат в страната със или без документи като зелени сертификати за ваксинация или визи. Там те са посрещани от доброволци, които им осигуряват храна и подслон.

Молдова

Молдова страда от остър недостиг на работна ръка и затова тук изобилства от оферти за работа към бежанците. Сега властите предлагат училищни и здравни грижи на украинските бежанци, за да увеличат трудовия си резерв. Молдова отвори своите училища за украински учители, предложи им работа като персонал в ресторанти, хотели и т.н. Въпреки че Молдова е отворена да приеме търсещите убежище, украинците от своя страна не са особено отворени към идеята да се заселят в Молдова, тъй като се опасяват, че страната е следващата, която ще бъде нападната от руснаците.